Когато изборната нощ приключи и резултатите от вота са
ясни, остава една горчилка и тя дори не е свързана толкова с политиците,
колкото с нашата собствена пасивност. И това навежда на мисълта, че явно заслужаваме
съдбата си.
Социологическите агенции отбелязаха рекордно ниска избирателна активност на изборите „2 в 1“ в неделя, 14 ноември. А по данни на Централната избирателна комисия (ЦИК), при 61% обработени протоколи, към 16:00 часа в изборния ден е била под 26%.
Колко ни излъгаха кандидатите за президент в тази кампания?
Защо българите не излязоха да гласуват?
На предходните избори оправданието беше, че са били на море
(въпреки че всеки гражданин може да гласува и от морето, било то и гръцкото,
ако предварително заяви такова желание). В средата на ноември се предполага, че
по-голямата част от нас са по домовете си. Времето ни осигурява слънце и златна
есен в този ден, приканвайки ни да излезем от панелките и да свършим една
елементарна по сложност, но изключително важна работа – да упражним гражданския
си дълг. Да гласуваме. Това обаче не е достатъчно.
Някои може би са проспали деня. Някои така проспиват целия
си живот, без да допринесат с каквото и да било за обществото. Не се образоват,
не искат да работят, не плащат сметки и данъци, не гласуват, а после ромите са
им виновни и тях наричат „безполезни“.
Какво беше по-важно в неделя от бъдещето на страната?
Бормашината? Прането? Следобедната сиеста? Ракията и салатата?
Дори някога да бих могла да простя грешките на политиците, никога не бих се примирила със сънародниците си, които опропастяват не само своето собствено бъдеще, но и нашето общо. Редица българи в чужбина всеки път пътуват с десетки, дори стотици километри, за да стигнат до избирателните секции. А ние тук не можем да пресечем улицата, за да гласуваме в кварталното училище.
Е, гордеете ли се със себе си? С мързела си? С апатията?
Тук отново стигаме до темата с така загрижените родители,
които са в истерия, които децата им трябва да бъдат тествани за Covid-19 в училище, но иначе
не се занимават дори с базови активности, които могат да им осигурят по-добър
живот.
Апатията е срам. Снощи по една от националните телевизии
социолог твърдеше, че хората нямали стимул да гласуват. Не, не ти трябва стимул
да гласуваш. Трябва ти стимул да започнеш да медитираш или да закусваш всяка сутрин
хиперздравословно смути с кейл. Да се грижиш за бъдещето си е достатъчна
причина сама по себе си, не е логично някой или нещо да те нахъсва за това. Или
трябваше в деня на изборите Юли Тонкин да се появи по националната телевизия,
за да мотивира пасивните българи да се размърдат?
Щом не искаме да се борим за нещо по-различно от нисък
стандарт на живот, ниски пенсии и заплати, пробита съдебна система, кошмарно
здравеопазване и некачествено образование, значи не го заслужаваме.
И да - който не гласува, не трябва да реве.
Рекордна избирателна… пасивност
Автор: Катя Димитрова
Снимки: Pixabay
