"Тя си го е просила" или как социалните мрежи разкриват насилниците.
Миналата седмица научихме за поредното убийство на жена от мъж, с когото е имала връзка. Тялото на 32-годишната Кристина Благоева беше открито в багажник на автомобил в квартал "Захарна фабрика" в София. Според обвинението Калоян Каймакчийски е застрелял бившата си приятелка с два куршума на 3 април пред офиса на голяма телекомуникационна компания. А коментарите в социалните мрежи смразяват кръвта. Нищо че сме свикнали дори и с тях.
Мизогинията е нещо, което сякаш е възникнало не къде да е, а точно на Балканите. Отношението към жените в личния и професионален живот все още може да бъде потресаващо. И имаме дълъг път, който трябва да извървим до мечтаното, истинско равенство. Но ако непристойното държание на шефове и колеги и липсата на достатъчно зачитане от страна на интимните партньори е някаква вековна и глобална все още традиция, у нас напоследък се наблюдава един необясним феномен. Феноменът жертвата да е виновна за всичко, което ѝ се случва. Дори да е натъпкана в багажник - просила си го е.
Впрочем, "заслужила" си го беше и натъпканата в куфар Евгения. И още много жени - убивани, ежедневно малтретирани, обиждани, сексуално насилвани.
Тази тенденция се засили не само с ръста на оповестените подобни случаи през последните години, но и с достъпа до социалните мрежи. Всеки път, когато медия публикува информация за насилие над жена в някоя от социалните платформи, под поста се излива цялата жлъч на света. Четем как, ако някой е пребил или убил съпругата или гаждето си, то тя непременно с нещо е изнервила горкото момче. Може и да му е изневеряла. Или е загорила манджата. Винаги има оправдание за вдигнатата от мъжа ръка.
Същото е и с новините за изнасилени момичета. Ако някой им е посегнал, значи те са се облекли предизвикателно. Знаете, просили са си го. А какво да кажем за изнасилите през последните години възрастни баби? Защото има и няколко такива посегателства. За тях теоретикът Ганьо мълчи, но светът вече има термин за цялото това нещо - rape culture.
Защо законът нямаше да защити убитата Кристина Благоева?
Женомразството - задължителен елемент в традиционния български дом
Има го в дома, в училищния двор, на работното място, има го навсякъде, където отиде жена или момиче. Мизогинията е вяра с реални последствия, която има пагубни последици в реалния свят.
Мизогинията пита пита „Защо ТЯ не напусне тази връзка в условията на насилие?“ Сякаш необходимото действие е това на жената. А никой не пита „Защо ТОЙ я бие?“
Въпреки че през последните години бяха предприети големи крачки за подобряване на работния и социален живот на жените, дълбоко вкоренено във всички нас, независимо дали ни харесва или не, е семето на мизогинията, разпространяващо вируса, който е патриархатът. Оттам идват и всички обвинения към жертвата.
Жената е онази фигура, за която мъжът се грижи, докато тя винаги намира причина да мрънка и да недоволства. Осмелява се да има мнение, да спори с попечителя си. Осмелява се дори да има приятелки, работа, личен живот.
А най-лошото, което прави, е че има красиви крака, гърди, лице или друго, с което предизвиква мъжа да я нападне. Знае се, че господата са така устроени. Няма как да е иначе. Той може да не иска да ѝ посяга, но просто не може да се съпротивлява срещу истинските си, срещу мъжествената-алфа-хищническа природа.
Дотук с разговора. Въпросите и през тези дни, както обикновено, се въртят около вината на жената, в редки случаи на мъжа. И никой не пита защо убитата Кристина е потърсила за помощ неправителствена организация, а не полицията. Защо жертвите нямат доверие на органите реда и не очакват помощ от тях? Или защо България не е ратифицирала Истанбулската конвенция все още? Както и защо българска партия с лидер жена се противопоставя на документ за борба с домашното насилие...
Кратки отговори на някои въпроси
Защо не си е тръгнала? Всъщност е доста трудно за жертвите да напуснат. Може да бъде трудно за жертвата да си тръгне, ако няма финансови ресурси. Много насилници също заплашват да наранят деца или домашни любимци, ако тя вземе такова решение. Жертвите често се нуждаят от време и подкрепа от семейството и приятелите си, за да разработят план за безопасно напускане.
Защо не е съобщила на полицията? Много жени не съобщават за насилието на полицията, защото се страхуват от възмездие от страна на агресора. Те може също да се срамуват, да се притесняват или да не са склонни да уведомят другите какво се случва. Освен това много пъти насилието не е физическо – то е психологическо, емоционално, вербално или финансово и тези видове злоупотреби не се разглеждат често в очите на закона като „незаконни“. Жертвите може също да обвиняват себе си за насилието, в резултат от цялата тази токсична култура.
Дали тя просто търси внимание, слава, пари, възмездие? Оцелелите и защитниците им са съгласни с цялото си сърце, че не е лесно да съобщиш за злоупотреба или нападение. Малко жени биха искали да привличат такова внимание върху себе си без основателна причина. Както се вижда от горните примери за обвиняването на жертвите, оцелелите често се страхуват, че никой няма да им повярва, когато или ако съобщят за насилие.
Освен това насилниците често създават ситуация предварително, за да обрисуват жената като проблемна, а насилникът като компетентен герой, който се опитва да ѝ помогне. Всичко това е част от властта и контрола, които насилниците се опитват да упражнят върху жертвите.
Разбира се, има всякакви ситуации и е трудно да сме изчерпателни. Важното обаче да стане ясно, че тези случаи обикновено са комплексни.
Ако някой не живее в условия на ежедневен тормоз, не може да говори и обвинява друг човек, че търпи това. Не може да го обвинява, че е станал жертва на побой. Или че е бил застрелян или натъпкан някъде си.
И дори да има случаи, в които съпругата да е изневерила, това не е причина и оправдание за убийство. Късата пола не е оправдание за изнасилване.
Жертвите на насилие страдат изключително много не само от самото насилие, но и от обществената реакция. Тя често е хладнокръвна, неадекватна и в подкрепа на насилника, по необясними за това причини.
За съжаление, социалните мрежи се превърнаха в разсадник за подобно грозно поведение. За начин такива абсурдни гледни точки да се подкрепят и множат, вместо да се критикуват и обясняват от специалисти. И ако все пак искате да помогнете на някого, помнете, че коментарите в интернет или в кварталното кафене засилват тормоза над жертвата многократко. И най-вече - превръщат и самите вас в насилници. Сами преценете дали искате това.
Нещастието, което се превърна в наслада за медиите (Коментарът на “Господарите”)
Впрочем, насилие е и медиите да нарушават правото на лично пространство и скръб на близките на жертвите. Недопустимо е да вреш микрофон в лицето на опечалена майка, току-що разбрала за смъртта на дъщеря си, само за да вдигнеш рейтинга. Има доста сходни примери от медиите.
И понеже в момента е модерно да се гледа "Ергенът" - нека си припомним, че обидите, особено на база външни, физически белези, също са отвратително насилие.
Пример за това е отношението на Елисавета към Пам Велидис заради нейните килограми. Тук също виждаме как насилникът се защитава сам и бива защитаван от другите. И пак въпросът е "Защо Пам е с наднормено тегло", а не "Защо на Елисавета ѝ липсва базово възпитание?" Отново озлобени хора в онлайн среда говорят за това, че ако не искаш да те обиждат, просто не трябва да си дебела. Защото пак ти за нещо си виновна, отново ти предизвикваш хората. Не просто хората, а насилниците.
И последно. Вчера стана ясно, че млада жена е останала без пръсти на дясната ръка, отново заради домашно насилие, отново заради мъжа си. Не съм си правила труда да видя какви са реакциите на хората. Най-вероятно или тя е ядосала съпруга си, нещо му е казала, изневерила му е или пък двамата са роми, което сякаш би олекотило бруталния случай. Не искам да знам.
Да се надяваме и да се опитваме всеки от нас да посее семето на разсъдъка, за да изградим общество, което защитава жертвата, а не насилника. От нас зависи, в крайна сметка.
Автор: Катя Димитрова
