<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=142703" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: Владислав Го...

Ицо Хазарта разказва как преминава един ден в парламента

30 Август 2022
0 1798

Ицо Хазарта разказва как преминава един ден в парламента, пише e-vestnik.bg.

Разказът…

Тоя юлски петък в София е прекрасен – температурата е малко под 40С, младите хора бързат да изпреварят задръстванията към двете морета, а възрастните използват сянката на кестените около Университета и си приказват кротко по пейките. Дори и най-големите черногледци вече са забравили отминалата зима и поне още месец няма да обсъждат следващата.

Ицо Хазарта отново „храни щедро“ (видео)

Ицо Хазарта разказва как преминава един ден в парламента
Снимка: БулФото

Радостта от летния следобед търпи известни щети, ако го прекарвате на третия ред седалки в Народното събрание, а моят случай е именно такъв.

Седя и разделям вниманието си между скучния доклад, който някакъв човек чете от трибуната, и една муха, летяща над оная част от залата, дето бди за европейското развитие на България.

Познанията ми относно насекомите са сравнително бегли, макар да имам своите подозрения защо мухата е избрала точно този маршрут.

Докладът е прочетен, човекът слиза от трибуната и започва гласуване. След минута на таблото се изписва резултатът – предложението е прието. В тоя миг на три метра от мен чувам глас, спасявал ме неведнъж през тия осем месеца както от запек, така и от добро настроение.

– Кво правите бе, нали се разбрахме?

Гласът е на Деси Атанасова, а упрекът ѝ е насочен към Тошко, който също седи на три метра от мен. Той се размърдва смутено в стола си и бързо подвиква към председателя Миро Иванов: „Прегласуване!“. После се обръща към задните редове и вика по депутатите от неговата група: „Против, против!“. Настъпва кратка суматоха, след което пак гласуваме. Предложението не е прието.

Дали заради скуката, дали защото моят приятел Жоро Гвоздейков напусна парламента предния ден и няма с кого да си говоря, или просто защото виждам тая сцена за стотен път – не знам, но решавам да получа малко повече информация.

– Какво стана бе, Тошко? Шефката ви се скара и нещата се промениха бързо, а?

Той почервенява, а до него Станислав Балабанов прехапва устни точно по маниера на оня другия Станислав, дето отсъства.

След секунда Тошко внезапно става, тръгва по коридорчето между седалките и минавайки покрай мен процежда през зъби: „Шефка ше викаш на майка ти!“, след което се изнизва нанякъде. Минута по-късно обаче го виждам да се връща. Премествам се една седалка по-близо и когато се изравнява с мен среща погледа ми, а аз му казвам кротко:

– Тошко, майка ми днес има рожден ден. Предлагам ти да не я споменаваш.

– Извинявай за това за майка ти, но хич не се обаждай, пич. Готини песни правиш, но иначе си тъп и от политика нищо не разбираш.

Премествам се с още една седалка по-близо и се обръщам към него с възможно най-учтивия си тон:

– Бройлер, ако ти отвъртя един шамар, ще се приземиш пред „Ялта“. Или само да те препикая и да те разпоря като мокър вестник?

Той пак почервенява, но не казва нищо, а отива и сяда на първия ред.

После се обръща рязко към мен и отсича:

– Тъп си беше още в училище, пич. Знаеш си го.

Младен от ГЕРБ, бившият министър на вътрешните работи, наблюдава цялата тая сцена с нескрито любопитство. Той, в интерес на истината, винаги се държи добре с мен и даже малко ми симпатизира. Казано по-просто – решил е засега да не ме бие.

Повече четете на e-vestnik.bg

Ицо Хазарта разказва как преминава един ден в парламента

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции