13-часово заседание на правна комисия даде "зелена светлина" на скенерите за гласуване

В безпрецедентно заседание на правната комисия, продължило 13 часа до зори, мнозинството от ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и ИТН прие промени в Изборния кодекс, с които въвежда скенери за хартиени бюлетини. Реформата се случва в условия на пълен информационен дефицит – липсват мостри на устройствата, няма яснота за цената им, а Централната избирателна комисия (ЦИК) обяви, че няма време за внедряването им до края на март. Управляващите прехвърлиха собствеността на софтуера към „Информационно обслужване“, изолираха институциите по стандартизация от процеса и ограничиха секциите извън ЕС до едва 20 броя. Опозицията алармира, че това е параван за връщане към изцяло хартиено гласуване, като подчерта, че промените са писани от „анонимна работна група“. Бързането съвпадна с оставката на президента Румен Радев, което цели преодоляване на очакваното вето от Илияна Йотова преди разпускането на парламента.

Българският парламент отново влезе в любимата си роля на „нощна смяна за мръсни поръчки“, докато суверенът спи и не подозира какви „скенери“ му подготвят. Пълен абсурд е да променяш правилата на играта два месеца преди вота с технология, която съществува само във въображението на анонимна работна група. Иронично е как същите хора, които превърнаха машините в принтери, сега ни убеждават, че ще купят и настроят хиляди устройства за 30 дни – задача, непосилна дори за НАСА, камо ли за родната администрация. „Фискалният цинизъм“ тук е в разгара си: хвърлят се милиони за софтуер към дружества без опит, докато се премахват защитните механизми като втория печат и сравняването на номерата на бюлетините. Изглежда мнозинството не търси „модернизация“, а „организация“ на контролиран вот, при който хартията пак ще е цар, а скенерът – просто скъпа играчка за замазване на очите. Докато управляващите бързат да „опраскат“ кодекса преди ветото на Йотова, доверието в изборите пада по-бързо от батерия на китайски скенер. Това не са правила за гласуване, а наръчник за оцеляване на статуквото чрез процедурен мрак.