Голямата тенис звезда Андре Агаси даде интервю пред изданието Thetimesofindia, в което засегна теми от спорта, политиката, миналото, настоящето... Той каза няколко думи и за българската звезда в спорта - Григор Димитров.
Ето откъс от интервюто.
- Какво му е вълнуващото на това да тренирате тенисисти?
- Да избереш професионалния спорт е труден път. Не съм чувал за спортист, който е най-добър в своята сфера, но не е жертвал за това част от живота си. Това е вълнуващо. Колкото да самото треньорство - нека кажем, че то ми дава повече, отколкото аз давам. Когато всеки ден правиш това, което обичаш да правиш, всъщност ти не си на работа. Това е най-хубавата част.
Да вдъхновиш някого и да го направиш по-добър е мисия. Аз останах в тениса, когато можех да го напусна. Но той е толкова добър с мен, той ми даде всичко, което имам. Даде ми втори шанс, даде ми титли, съпругата ми, децата ми...
- Играехте в ерата на Сампрас, Ченг, Бекер, Едберг, Къриър... Повечето от тях имат по няколко титли от Шлема. По какво онази ера е различна от настоящата и колко специална е тази в момента?
- Спортът ни е станал по-добър. Без никакво съмнение! Различно е, всичко е различно. Състезателите, технологиите. Играем различна игра. Затова и днес не виждаме играчи, които го правят като Едберг, като Рафтър или Пийт Сампрас. Не изпитвам обаче носталгия или съжаление за това, че тенисът се е променил.
Да, това е специално поколение. Аз играх срещу Пийт всичко на всичко 37 пъти. Новак, Роджър и Рафа са се срещали помежду си по 50-60 пъти. Два пъти повече, ако искате да го кажем така. Имаме трима състезатели, които са най-добрите за всички времена. Казвам го без никакво колебание. Анди Мъри пък винаги ще бъде помнен като онзи, който опита да се вклини в ерата на тези тримата. Много сме далеч от момента, в който Джокович ще приключи, това е плашещо.
- Кой е най-великият?
- Имал съм привилегията да играя и срещу тримата. Новак бе най-трудният, защото бе съвсем млад, това бе демонстративен мач, но той пак изгаряше от желание и ме победи. И тримата не спират да вдигат летвата много високо. Кой е най-великият за всички времена? Във всички спортове сякаш това е въпросът, нали?! Как определяме такова нещо? Борг се отказа на 26, беше спечелил 11 титли от Шлема. И то, пропускайки 10 турнира Australian Open. Не може само цифрите да определят. Федерер, Рафа... Бият много силни противници постоянно, години наред, печелят титли.
Но ако ме питате кой е най-високият стандарт на тенис, който съм виждал, това е Джокович. Нивото му, доколкото моята тенис интелигентност ми позволява да преценя, е над останалите. Федерер е най-универсалният. За Надал няма какво да говорим, той печели невъзможни мачове. Но бих казал - Новак.
- Говорейки за Федерер, сега работите с един играч, който някога бе наречен Бейби Федерер. Той бе много обещаващ, но сякаш Григор Димитров не успя да се доближи до очакванията. Има ли при него нещо като "сценична треска"?
- Много е тежко, когато те сравняват с Федерер. Вероятно в началото е имало някакво моделиране на играта на Григор по Роджър, но швейцарецът играе много от китката. Григор удря топката много по-директно. Искрено вярвам, че ние още не сме видяли най-добрия тенис, който Григор може да играе. И досега постигна някои чудесни резултати в кариерата си, но трябва да построи основата, която да го връща винаги в правилната посока. И това не е само тенис понятие, това е ежедневен подход в живота. Григор се поставя сам под твърде голямо напрежение и очаквания. А това невинаги е добре.
Това, което съм го виждал да прави с топката за тенис на корта е невероятно. Ако говорим за физически данни, Димитров не отстъпва на Новак, който е много впечатляващ. Разликата е, че Джокович е много ефективен и опасен и от защита, и от атака - от двете крила на корта. Това е малката разлика между тях. Но движението му и универсалните качества на Григор ме карат да смятам, че най-добрите му години предстоят.
- Липсват ли му на тениса колоритни типове като по ваше време?
- Една от причините е, че вие медиите ги плашите ужасно. Плашещо е това с непрекъснатото търсене на политическа коректност. Всяко нещо е раздухано ужасно много в ерата на социалните мрежи. Когато аз играех беше друго време. Това, което казваш, си беше това, което казваш. В пълния му контекст и без постоянни тълкувания. И това държи всички постоянно на ръба, в притеснение и нащрек какво правят и говорят.
Източник: dir.bg
