Декорираната „висулка“, издълбана от част от бивни на вълнест мамут, е най-старото бижу с орнаментика в Европа според ново изследване. Артефактът, датиран на 41 500 години променя разбирането ни за пристигането на Homo sapiens в Европа.
Разтопиха “Tesla” за 58 000 долара, за да направят няколко бюст-паметника на Илон Мъск (снимки)
Датирането на предмета съвпада с най-ранния период, за който знаем, че Homo sapiens пристига на континента. Нашият вид се появява преди 300 000 до 100 000 години в Африка, след което мигрира, за да насели останалия свят.
А преди около 41 500 години европейски художник от каменната ера използва мамутски бивни, за да издълбае предмет с овална форма, покрит с точки.
Всъщност артефактът се състои от два непълни фрагмента. След като се съединят те изглеждат като висулка с дължина 4,5 см. “На нас ни изглежда като висулка, но може да е всичко”, казва Сахра Таламо, водещ автор на изследването и директор на радиовъглеродната лаборатория в Болоня, Италия.
„За мен най-вълнуващото нещо е да си мисля „как са го направили с инструментите, които са имали по това време? И какво са си мислели, когато са го направили?“
Поредицата от точки върху двата фрагмента от слонова кост може да отбелязва броя на ловуваните животни или да проследява лунните фази, или движението на Слънцето, предполагат някои от учените от международния изследователски екип. “Висулката” е украсена с повече от 50 точки от пробиване в неправилна извивка и има една дупка.
Каквото и да е значение на всички тези пробивания, предметът представлява “най-ранното известно украсено “бижу”, създадено от съвременния вид хора в Европа”. Това се казва в доклада на археолозите, публикуван на 25 ноември в Scientific Reports.
"Висулка" на 41 500 години е открита в пещера Stajnia в Южна Полша.
Източник: Instagram / archaeologymagazine
Откритието
През 2010 г. в пещерата Stajnia в Южна Полша, са открити двата фрагмента заедно с инструмент, наподобяващ шило, с който вероятно са направени дупката и точките по парчето слонова кост.
Интересно е, че пещерата съдържа едновременно следи от неандерталци и от Homo sapiens.
При откриването на висулката и шилото, първоначално учените смятат, че те са направени от неандерталци, тъй като са намерени до зъби на неандерталец. Но археологическите пластове в обекта са толкова смесени, че никой не е сигурен в нищо.
„Беше пълна бъркотия“, казва проф. Таламо. „Единственият начин тези предмети да се припишат на неандерталец или на Homo sapiens, беше да се датират с радиовъглеродно изследване.”
А радиовъглеродното датиране на малка проба колаген, взета от слоновата кост, показва, че възрастта на артефакта е между 42 000 и 37 000 години.
И докато в Европа са откривани и по-стари бижута, като например издълбани мечи зъби в седимент в пещерата Бачо Киро в България, датирани на 46 000 години, те не са гравирани с шарки като слоновата кост от Полша. (Намерените находки в българската пещера документират най-ранните известия за Homo sapiens в Европа.)
Находката в Stajnia и ранните европейци
Датирането на предметите от полската пещера Stajnia съвпада със застъпването на Homo sapiens в Европа във време, когато неандерталците вече почти са изчезнали.
Но докато неандерталците също правят бижута от кости, орнаментиката по този предмет говори ясно, че тя е дело на Homo sapiens.
“Датирането на подобни костни предмети от Европа, е от жизненоважно значение за решаването на въпросите около появата на изкуството”, казва проф. Таламо.
Най-ранните Homo sapiens пристигат в Европа преди около 46 000 години, но първата популация, оцеляла достатъчно дълго, за да присъства в съвременната човешка ДНК, е започнала да процъфтява едва преди 10 000 години, пише Live Science.
Източник: NG
