Руският президент Путин показва всички симптоми на Цезарската лудост. Това смята психологът Йън Робъртсън, цитиран от Клуб Z.
Какво е Цезарска лудост?
Понятието „Цезарска лудост“ е използвано през 1894 г. от Лудвиг Квиде, който го описва като вяра в собствената си божественост, театрално разточителство, голям глад за военни триумфи и склонност към внушение за преследване.
Освен Калигула, от манията за Цезарско величие са страдали особено Нерон, Комод и Елагабал, също Домициан и Каракала.
Руският президент е начело на държавата си от 21 години. Междувременно в Москва вече няма никой, който да се осмелява да му противоречи. Историци и психолози предупреждават, че това е причина за загуба на връзка с реалността.
Байдън: Путин избра преднамерена война, която ще донесе катастрофални загуби
Путин изпитва и голям страх от смъртта
От избухването на пандемията насам той се е изолирал напълно. Хората, които се срещат с него, включително и сътрудниците му, не само дезинфикцират ръцете си и правят тест за коронавируса, а се подлагат и на машинна дезинфекция на главите. Уред разпръсква дезинфектант в косите им, като съдържаните в него химикали се пазят в тайна.
Средната продължителност на живота на мъжете в Русия е 68 години, Путин наскоро стана на 69.
Всичко това се случва в тунел, който води до кабинетите на Путин. Руската телевизия бе допусната да заснеме процедурата по дезинфекция, която изглежда така, сякаш посетителят си взима душ с костюм и обувки.
В края на декември под този душ минаха и всички кореспонденти на западни медии, които бяха поканени на пресконференция в Кремъл. Освен това всеки журналист трябваше да покаже три PCR-теста.
Не е ясно дали под същи ядуш е трябвало да минат и Шолц или Макрон. Но и двамата европейски лидери се подложиха на троен тест, а снимката с 6-метровата маса, която дели госта от Путин на огромно разстояние, бе разпространена в цял свят.
Подозрението, че „този човек живее в собствен паралелен свят“, изрази публично още през 2014 година бившата канцлерка Ангела Меркел.
Тогава, много преди пандемията, Меркел проведе разговор с Барак Обама за кризата в Крим и част от този иначе поверителен разговор попадна в американските медии.
Меркел казва в него, че „не е сигурна дали Путин въобще все още има някакъв контакт с реалността“.
Този въпрос може съвсем открито да си постави целият свят днес. Преди два дни също публично подозрението, че Путин е луд, изказа холандският президент Руте. Въпросът за психическото състояние на руския президент занимава все по-открито и германския бизнес.
Вече дори и най-големите фенове на Путин започват да се колебаят – наистина ли всички негови действия са гениални и дълбоко премислени ходове?
Наистина ли става дума за политически гений, за мозък-компютър, както иска да бъде възприеман самият Путин? Или сме свидетели на загубата и на последното зрънце разум и връзка с външния свят?
Путин е обграден само от хора, които никога и по никакъв повод не го критикуват.
Никога не е бил по-изолиран. Това е неговият личен избор. Путин систематично успя да концентрира все повече власт в ръцете си.
Комбинацията от изолация и тотална власт могат да се окажат опасни за психиката на всеки човек, смята американската политоложка и изследователка на диктутари Фабиан Буркърд.
„Русия се е превърнала в еднолична диктатура. Тази държава, която разполага с ядрени оръжия, се ръководи от един-единствен индивид, обграден само от ласкатели, и от изпразнени от съдържание държавни институции, които не могат да сложат спирачка на действията му“, посочва тя.
„В такава обстановка политиците са склонни да поемат високи рискове и това точно се случва с Путин“, заявява още тя. Едноличните диктатури най-често започват война с други държави. И се предават трудно, обяснява и политоложката ерика Франц. Съвсем в началото на властта си Путин действаше коренно различно. Беше кооперативен, готов за разговори със Запада и акцентираше най-вече върху икономикат ана страната си.
Кога се промени Путин?
Путин аргументира поведението сисъс заплаха от разширението на НАТО на Изток. Екстремно репресивният си курс президентът започна през 2011 година. Тогава проблемът му бе по-различен. Имаше заплаха за властта му вътре в самата страна. Диктатурите в Египет, Алжир, Либия, Сирия и тунис се пропукаха и хората излязоха по площадите. За кратко изглеждаше, че демокрацията печели навсякъде по света. В Москва също десетки хиляди излязоха по площадите след изборите в Русия през декември. Това бяха най-големите анти-Путин протести въобще.
Путин реагира светкавично и скоростно започна да превръща страната в място, в което гражданите са под тотален контрол. ФСБ пое пълният контрол над дигиталните процеси. 400 000 полицаи бяха прехвърлени на директно подичнение на президента. Самият президент се заобиколи с охрана, включително хора, които първо да опитват ястията му.
А лидерите на протестите от 2011 година днес или са убити – като Борис Немцов, или в лагер – като Алексей Навални.
Икономически страната не вървеше така нагоре, както си го представяше Путин. Затова той предложи на руснаците нещо ново – вместо благоденствие и свобода – национализъм и носталгия по блясъка на СССР и властта му над половин Европа. Анексията на Крим бе представена като завръщане на руската територия в руски граници и това бе приветствано от повечето руснаци.
През 2021 година Крим все още е превзет от Русия, но руснаците не са заживели по-добре.
Но това, че страната им може да е заплаха за по-малките, явно изпълва част от руснаците с утеха и гордост. Това историците го наричат с термина „само-популизъм“.
Американският историк Тимъти Снаъдэр откри подобни черти и в Тръмп и подвластните на политиката му: много хора са готови да се подчинят на доминиращ ръководител, който им причинява вреди и нанася щети, но пък им обещава ясна посока и единност под „знамето на родината.“
Путин наистина постигна още повече популярност в Русия чрез отдалечаването на страната от останалия свят. Той се опита да откъсне от реалността руснаците, но подцени опасността, че в тези манипулации жертва ще падне и той.
Руснаците се превърнаха в жертва на собствените си блянове за величие. При Путин Русия започна въоръжаване, каквото не е имало и по време на Студената война. Той нареди производството на нови ракети, свръзвукови снаряди, подводни дронове, които могат да изтласкат ядрени бомби във вражески пристанища, за да причинят радиоактивно цунами.
Това гениално ли е или маниакално?
Със сигурност окрилява фантазиите му за свръхважност и сила.
Психологът Йън Робертсън предупреждава, че Путин ще стигне до реална война още от 2014 година. „Казвам го не като политолог, а като психолог. Причината няма да са външни фактори, а психиката му“, заяви многократно той.
Почти точна прогноза за ставащото в момента той даде още през 2014 година в статията си за списание „Psychology Today“, която бе озаглавена „Опасностите, които ни дебнат от мозъка на Путин“.
По принцип експертите избягват да палтологизират политиците. „Но в този случай не можем да пренебрегнем разпада на личността на Путин“, смята ученият.
Той показва всички класически признаци на човек, който твърде дълго време не успява да се справи психически добре с властта, която има.
Вече и за неизкушениет от психологията е видно, че Путин не прави разлика между себе си кат очовек и държавата.
Страх събуждат и екстремно голямото презрение, което Путин демонстрира към контролните механизми и институции, създадени от демократичните държави, за да спират именно подхлъзването към диктатура и да държат властимащите под контрол. Като свободната преса, свободните парламенти, независимият съд, правото на свободно изказване на мнение.
Путин можеше да бъде спрян единствено, ако като някогашните римски императори, си бе взел един роб в колесницата, който да му нашепва непрекъснато, че е простосмъртен с думите: „Respice post te, hominem te esse memento" (Погледни зад себе си и си спомни затова, че си един човек).
Психолози: Путин има Цезарска лудост
Източник: Клуб Z
