Завършват ли все повече роми средно и висше образование? А намират ли си работа след това? Отговорите на тези и други важни въпроси ще намерите в интервюто на Катя Димитрова с Райчо Чапразов и Деян Колев от център "Амалипе".
Наскоро стана ясно, че броят на ромите с висше образование е скочил шест пъти за последните десет години. На какво се дължи тази позитивна промяна?
Това е обективна тенденция: все повече и повече ромски семейства инвестират в по-доброто образование на своите деца. Тази тенденция е не само в България, но и в целия Европейски съюз.
В същото време много важна роля играе неправителственият сектор, в частност ромските организации. Център „Амалипе“, с подкрепата на Тръста за социална алтернатива, работи с близо 300 училища в цялата страна - основни училища, средни училища и гимназии.
Преди повече от 15 години започнахме работа само с 30 училища. Насоките и програмите, с които работим, са изцяло свързани с превенция на отпадането на ученици от системата, мотивация и работа с ученици и родители и продължаване на образованието. Когато започвахме работа с тези училища, отпадането в тях бе 2,47%. През изминалата учебна година процентът на отпаднали сред училищата в програмата е 1.05%, като 173 училища от Мрежата нямат нито един отпаднал ученик.
Продължаващите в средна степен бяха 39%, а днес са 97.20%...
Шест пъти е скочил броят на ромите, които учат висше образование
Деян КолевКакви специалности си избират най-често представителите на ромската общност? Защо?
Спектърът от специалности е доста обширен. Най-много сякаш са в педагогически специалности, но има юристи, икономисти, филолози, актьори, режисьори, хора в инженерните специалности и не на последно място - студенти в медицински специалности, лекари, медицински сестри, лаборанти, фармацевти, кинезитерапевти.
Само за последните три години, седем души завършиха Американския университет със специалности като журналистика, информационни технологии, политически науки и бизнес.
А имат ли младежите от социалните домове възможност за следване в университет?
Всеки има възможност за продължаване на своето образование. На този етап няма университет в България, който да не подкрепя своите студенти. Има европейски стипендии, има социални стипендии, има стипендии за успех. МОН предлага стипендиантска програма за учене в Китай, Южна Корея, Молдова, Хърватия... във всякакви специалности без медицина, фармация и дентална медицина.
В същото време сериозен проблем е, че много от младежите, живеещи в институция, след навършване на 18 години, са принудени да напуснат институцията и да се справят сами. В този случай те или трябва да имат много силна мотивация, инстинкт и умения за оцеляване, или да попаднат на организация, която да ги подкрепя. Тогава шансовете им да продължат образованието си са много по-големи.
Райчо ЧапразовГарантира ли дипломата за висше образование намирането на добра работа?
На никой, никъде не му е гарантирано работно място, особено у нас. В много случаи се получава така, че търсим работа за човека, а не човек за работа. Във всички случаи, образованието и по-високата квалификация са огромна помощ за намиране на работа. Това е основен принцип в работата ни – постоянно да показваме на децата, младежите и родителите, с които работим, че образовнието е единственият шанс да успеят в живота.
Факт е, че в определени сфери, примерно в медицинска специалност, няма човек, който да стои без работа. Има момичета, които работят на по две места. Тези, които продължават обучението си, абсолютно всички минаха през Covid отделенията. Голяма част от младите хора си намират работа, още докато са студенти.
Това не означава обаче, че ромските младежи не продължават да се сблъскват с дискриминация и отхвърляне – поне в началото. В последствие, когато ги опознаят, колегите им (или поне по-голяма част от тях) променят стереотипите и нагласите си.
Факт е обаче, че в България все още важи поговорката (ако можем да я перефразираме) „По етноса посрещат, а по ума изпращат“. Това е и причината много успели ромски младежи да крият произхода си.
Данните от доклад на Световната банка сочат, че около 22% от младите хора, които трябва да стъпят на пазара на труда в България, са роми. Как можем да насърчим работодателите да ги наемат?
Въпросът е какво предлага този пазар. Повече от половината от тези 22% вече познават пазара на труда в Европа и Америка. И там има нискоквалифицирана работа, но е заплатена, да не говорим за условията на живот. Сезонната работа е начин за прехрана на цели фамилии.
Какво значи да насърчим работодателите? Няма хора, на които да им пише на челото, че са роми. Трябва да бъдат насърчавани да излязат на светло, да работят с реални договори, с ангажиментите на всеки работодател за осигуровки: здравни и социални и т.н.
Как се отразиха Covid-19 и онлайн обучението на ромските деца?
Онлайн обучението задълбочи образователните диспропорции между отделните училища – “селски” и “градски”, училища с концентрация на уязвими групи и такива без концентрация. Бяха почти “зачеркнати” важни постижения от предходните години. Например, с много усилия на училищата, екипите за обхват и НПО до 2020 г. в класните стаи се върнаха хиляди отпаднали ученици, а други – застрашени от отпадане, останаха в училище. След започването на пандемията, много от тях – отпаднаха.
Още през първата седмица на извънредното положение проведохме проучване сред училищата, с които работим, какъв процент от децата нямат устройства за дистанционно обучение. Оказа се, че поне ¼ от учениците нямат никакви електронни устройства или интернет връзка. Затова стартирахме кампанията “Стара техника за ново начало”, чрез която успяхме да наберем и разпределим между училищата над 1000 устройства.
Започнахме също така застъпническа кампания пред МОН за предоставянето на необходимите устройства на училищата.
Тя даде успех и към октомври 2021 г. всички училища получиха нужните устройства. Но все пак бе пропусната цяла учебна година. Освен това онлайн обучението лишава децата от необходимите социални контакти, губи се така важната възпитаваща и социализираща функция на образованието. Семействата с ниско образовани родители не могат да оказват необходимата подкрепа на децата и те неминуемо се оказват по-слабо подготвени.
Изследване на резултатите на НВО на училищата в мрежата на Център "Амалипе" и сравнението им с резултатите на национално ниво, ясно показва резултатите от обучението онлайн, особено за децата от уязвими групи. Учениците от училищата, с които работим, които се обучаваха повече време присъствено (а именно IV и XII клас), имат резултати на НВО и ДЗИ, близки до средните за страната. В същото време учениците от VII и X клас от училищата с уязвими групи показват резултати на НВО с 1/3 по-ниски от средните за страната.
Все пак пандемията имаше и положителна страна – доказа се безапелационно необходимостта от позицията на образователните медиатори. Те изнесоха на плещите си най-тежките моменти, като бяха живата връзка между училището и децата.
Напредва ли България по въпроса с интеграцията на ромите? Как се отнасяте към твърденията, че самите те не искат и не полагат достатъчни усилия в тази посока?
Докато ромите сме третирани като отделна част от българското обществото, нищо няма да се случи. Не е вярно, че ромите не искат да се интегрират. Напротив - студентите и младите образовани роми вече са факт. Голяма част от успешните модели за интеграция са инициирани именно от ромски организации.
Няма човек, който не иска да живее по-добре, да не иска най-доброто за децата си… Разбира се, има и маргинализирани части на общността, които не участват активно в процеса. Това е разбираемо – когато някой е затворен, набутан в гетото и там му се носи храната, там го лекуват, там ходи на училище, жени се, умира, там са му „ролевите“ модели и в същото време постоянно му се казва, че е никой – не може да очаквате промяна.
Според национално представително проучване на МТСП от 2013 г., маргинализираните семейства в ромската общност са около 11%. За съжаление, те създават негативния имидж на общността. Затова и много хора крият произхода си. Като започнем от най-ниската позиция – чистачки, общи работници, санитарки в болниците, та догоре - медицински сестри, лекари, учители, държавни служители, офицери, музиканти, артисти, юристи…
От друга страна е бездействието на държавата. Всяка община трябва да има приета програма за работа с ромите, само на територията на град София има 12 общини. Всички имат програми, стратегии, питайте ги какво е заложено като работа за периода 2022-2024. В анализ на Столична община за район „Красна поляна“ е отбелязано, че има между 8 и 9000 роми. Там влиза квартал „Факултета“, а в него живеят не по-малко от 15 хиляди души.
Напоследък се наблюдава повишена толерантност и дори политкоректност към омаловажавани в миналото групи – етнически и расови малцинства, хора с различна сексуална ориентация. Промяната забелязва ли се и в отношението към ромите?
На фона на тази скорошна промяна в някои електронни медии, вече 20 години във властта неизменно участва някоя „патриотична“ формация с отявлени националистически и чисто фашистки възгледи и вярвания. „Циганите на Сатурн“, „…циганските майки с животински инстинкти и техните деца, които си играят с прасета“ , „циганите станаха много нагли“ са думи, казани от най-високата трибуна. Сега си имаме „Възраждане“.
Ако някой друг, а не Джамбазки, в Европейския парламент си вдигне дясната ръка, може би това няма да бъде възприето като нацистки поздрав.
Кои са най-сериозните проблеми пред общността в този момент? Как могат да бъдат разрешени?
Образование, трудова заетост и здравен статус. Също така – антиромската дискриминация и негативните нагласи от страна на мнозинството и на политиците. Основен приоритет за работа в сферата на образованието трябва да е десегрегацията на ромските училища и превенция от вторична сегрегация, особено и предимно в градска част.
Децата трябва да познават живота извън махалата, извън общността. Децата трябва да се познават. Преди време един учител ми каза: “Трябва ние, учителите, да сме си на мястото, трудно е, но ние трябва да се променим“. Някои веднага ще контрират с думите: „Ние правим всичко възможно“. Ако след 50 години „правим всичко възможно“ води до резултати, по-лоши от предишните, значи не е направено всичко възможно.
В трудовата заетост е същото, в здравеопазването… Има майки, чийто сблъсък със здравната система е в рамките на раждането на техните деца. Няма контролни прегледи, няма наблюдение. Все още има места, където ромските родилки се отделят от другите. Много сили трябва да са насочени към ромска общност и то не защото са роми.
Тук не става въпрос за културна или етническа идентичност, говорим за равнопоставеност, за българско общество. Няма как за един народ, който в цялата си история не познава граници, сега да кажем, че сам си слага такива. Емир Кустирца, в едно свое интервю казва: „Когато говорим за ромите, ние не говорим за една мощна култура, заляла ни от Индия, а говорим за социален боклук“. „Амалипе“ не е панацея, но предлага модели, успешни модели за работа, за промяна… и ние се учим.
Деян Колев
e председател на УС на Център „Амалипе”, автор и съавтор на повече от 30 публикации за ромска история и култура, мониторинг доклади за политиките за ромска интеграция, анализи и становища; съавтор на програмата за интеркултурно образование “Фолклор на етносите – ромски фолклор”, която се прилага в над 250 училища в страната.
Райчо Чапразов
е регионален педагогически координатор на Център Амалипе за Югозападна България. Той е фотограф и режисьор. Автор е на три фотоизложби на ромска тематика. Носител е на наградата „Димитър Пешев“ за етническа и религиозна толерантност в журналистиката през 2009 г., на наградата на публиката от Фестивала на етнографския и антропологически филм -2008г ; автор на редица документални филми за историята, културата и живота на ромите.
Най-важните въпроси за образованието на ромите (Интервюто на "Господарите")
