Насред войната на Русия в Украйна турският президент Ердоган форсира оспорвания си мегаломански проект: канал "Истанбул". Защо този канал е смятан за много опасен и защо сега заради него съдят 103-ма турски адмирали, пита Deutsche Welle.
Край Босфора става горещо. 103-ма пенсионирани турски адмирали са изправени пред съда по обвинението, че са нарушили конституцията на страната. Преди близо година те публикуваха декларация във връзка с Конвенцията от Монтрьо.
До 2 литра мляко и олио на човек в магазините в Истанбул
Този договор, подписан през 1936 година, върна на Турция суверенитета над Босфора и Дарданелите, който Османската империя изгуби след поражението си в Първата световна война. Договорът гарантира на търговските кораби безпрепятствено прекосяване в мирно време, за военните кораби обаче важат специални правила и ограничения. Тъкмо те могат да бъдат заобиколени с новия планиран канал, който ще бъде успореден на Босфора.
45 километра, 65 милиарда долара
В момента Босфорът и Дарданелите са затворени за военни кораби заради войната на Русия срещу Украйна - тъкмо това повелява договорът от Монтрьо. В момента обаче тази крехка конструкция сериозно се клати, тъй като турският президент Ердоган иска да ускори прокарването на втория канал, успореден на Босфора. Планирано е този канал да бъде дълъг 45 километра и да превърне в остров европейската част на Истанбул.
Срещу проекта се надигнаха не само еколозите - срещу него протестират и пенсионираните адмирали. Те смятат, че новият канал ще доведе до нарушаване на договора от Монтрьо, защото по него между Мраморно и Черно море ще могат безпрепятствено да преминават военни кораби, включително и в условията на война, каквато се води сега. Ердоган нарече тяхното изявление "неприемливо" и каза, че те не бива да се бъркат в политиката. Прокуратурата иска да бъдат осъдени на лишаване от свобода до 12 години.
Проектът за канал "Истанбул" датира още от 1994 година, когато с него излезе министър-председателят Бюлент Еджевит. През 2011 година Ердоган му вдъхна нов живот и дори го нарече "моят най-лудешки проект".
Златните жилища на Босфора: наемите в Истанбул скочиха до небесата
Очаква се, че изграждането му ще струва 65 милиарда долара. Според банкери в Истанбул такива кредити са в състояние да отпуснат единствено китайски банки. Финансовата анализаторка Яле Йозгентюрк казва пред германския "Ханделсблат" следното: "Китай няма просто да финансира канала, а ще поеме и цялото му строителство със свои фирми". От икономическа гледна точка такъв втори канал, успореден на Босфора, изглежда много изгоден. Като доказателство е достатъчен само фактът, че около 4% от световните доставки на петрол минават именно през Черно море.
"Радикално въздействие"
Но геополитическите последици от прокопаването на такъв канал, най-вече във връзка с договора от Монтрьо, изглеждат тревожни. Истанбулската управа начело с кмета Екрем Имамоглу, който е представител на опозицията срещу Ердоган, наскоро публикува меморандум, озаглавен "Канал "Истанбул" и рисковете, които той създава за турската национална сигурност". В меморандума се казва, че един такъв канал ще наруши политическото равновесие в Черно море и ще навреди на трайните политически и законови постижения на Турция. Според авторите му той ще окаже "радикално въздействие върху съотношението на силите, ще породи нестабилност и регионални дипломатически напрежения".
Президентът Ердоган изобщо не крие възгледите си по въпроса. Още през 2019 година той заяви, че договорът от Монтрьо не давал на Турция никакви права. "Корабите идват и си отиват както си искат. (…) Ако направим тази инвестиция, ние ще въведем нов правен ред - както е със Суецкия канал и с много други", обясни тогава турския президент.
Точно срещу това възразяват адмиралите, изправени пред съда. Джем Гюрдениз, който е един от тях, казва пред АРД: "Демокрацията понякога изисква жертви. И в момента тъкмо ние сме принудени да платим тази цена. Турското правосъдие е политизирано - то трябва да се освободи от тази зависимост".
Канал "Истанбул": защо е опасен и защо съдят 103-ма турски адмирали
Източник: Deutsche Welle
Снимка: Deutsche Welle, TRT World
