Хартиената бюлетина се използва главно от избиратели на ГЕРБ, ДПС и БСП, става ясно от проучване на Института за развитие на публичната среда, цитирано от СЕГА. Това се равнява на 60% от тези, гласували с бюлетини на последния вот.
Миналата седмица трите партии станаха известни като "хартиената коалиция". Те подкрепиха връщането на хартиените бюлетини и призоваха за смесен тип гласуване. Според тях хората се чувстват обезокуражени и несигурни поради изцяло машинния вот. С цел улеснение на избирателите и повишаване на избирателната активност, предложението бе прието на първо четене с мнозинство на ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП.
Разликите в избирателната активност в хартиените и машинните секции
Възможност за гласуване с хартиена бюлетина имаше в 2515 секции в страната (без подвижните избирателни кутии и корабна секция). В избирателните списъци на тези секции са присъствали общо 325 291 души, а още 19 647 са били дописани под черта. Гласувалите с бюлетина са били 175 308 души. Така избирателната активност спрямо включените в избирателните списъци е била 50,7%. От тези гласове, недействителни са били 3,4% или 5906 бюлетини.
Най-много от гласувалите с бюлетина са избрали ГЕРБ (29,22%). ДПС са на второ място с 16,88%, а БСП - на трето с 14,04%. Продължаваме промяната са получили 13,85% от хартиения вот, Възраждане - 6,43%, Демократична България - 3,44%, а Български възход - 3,19%. СЕГА посочват, че това значително се различава от настоящата подредба в парламента. Проучването посочва, че в сравнение с проведените през ноември 2021 г. избори, гласовете в "хартиените" секциите са спаднали с малко над 1%. Спрямо изборите от юли 2021 г. избирателната активност е намаляла с 3.3%.
ДПС и ГЕРБ получават най-голям процент от всички гласове в рисковите секции (видео)
iStock
С машина избирателите можеха да гласуват в 9369 секции в страната, като в 1105 от тях са били налични по две такива устройства. В списъците на тези секции е включен основния дял от избирателите в страната - общо 6 232 861 души. Под черта са били дописани още 62 464 избиратели. 2 229 736 души са подали вота си в тези секции, т.е. 35,4%. Така активността в секциите с машинно гласуване е същата като на проведените през миналата година парламентарни избори. Също така, разпределението на гласовете на избирателите е идентично с подредбата на парламентарните сили в Народното събрание.
Кирил Петков: Още едни честни избори ще са пагубни за ГЕРБ и ДПС (видео)
Доколко има значение технологията на гласуване?
На изборите през юли 2021 г. бе въведено машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели. Година и половина по-късно не е налице представително изследване на причините за спада в избирателната активност. Това посочват от Института за развитие на публичната среда. Нито една от институциите, отговорни за организацията на изборния процес, не работи за дълбочинен анализ на факторите за намалялата с 11% избирателна активност в сравнение с изборите от април 2021 г.
Ако действително притеснението от машинния вот е причината, както твърдяха от "хартиената коалиция", то защо избирателната активност продължава да намалява в трите поредни избори, след като технологията на гласуване не е променяна? Веднъж гласували с машина, избирателите би трябвало да имат повече увереност при работата с нея. Експертите на института са на мнението, че очевидно причината за спада в избирателната активност е друга.
iStock
Те посочват умората на гражданите от постоянните избори и отказа на политическите формации да постигнат компромис за управление. Те също така изтъкват и пандемичната обстановка, акциите на МВР срещу купения и контролиран вот сред други.
Според тях ако в началото на 2023 г. отново се проведат парламентарни избори, но този път със смесена система, то ще е особено важно да се види дали избирателната активност ще остане на същите нива.
Колко души имат право на глас в България?
Експертите напомнят, че въпросът с актуализирането на избирателните списъци все още е налице. Според данните от преброяването на НСИ от 2021 г., населението на България наброява 6,5 милиона души. Данните бяха обявени няколко дни след изборния ден. В избирателните списъци участваха почти 6,7 милиона души. От института посочват, че става все по-трудно да се говори за действителната избирателна активност при липса на коректна информация.
Могат ли забавените резултати от преброяването да лишат София от над 10 нови депутатски места?
Вместо да разработят кампания с цел улеснение на гражданите при машинно гласуване, за да разсеят всякакви налични притеснения и страхове от тяхна страна, политическите формации избраха да се върнем към старата система на гласуване в големите секции. Това не само, че ще затрудни работата на секционните избирателни комисии, но и ще върне грешките в протоколите.
