Стратегия за енергетиката или как руският модел да продължи поне още 30 години?
Дни преди края на 48-то Народно събрание депутатите решиха да обсъждат стратегия за развитието на енергетиката до 2053 г. Тази точка влезе от днес за днес в комисия, по решение на председателя.
Според Центъра за изследване на демокрацията Стратегическата визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България 2023 – 2053 г., представена и като стратегия от Министерството на енергетиката, повтаря порочния олигархично-корупционен модел, изграден от десетилетия в страната.
Снимка: iStock
Проектът предвижда подчиняването на сектора на мащабни неосъществими енергийни проекти без икономическа обосновка, се посочва в анализ на Центъра за изследване на демокрацията. Това ще запази структурата на сектора, създадена и поддържана по модел на Кремъл, отдалечаваща България от Европейския съюз и неговите правила и цели, посочват експертите.
Стратегическият документ отдалечава страната ни от заложените цели по плана REPowerEU на ЕС за ограничаване ролята на изкопаемите горива и на енергийната зависимост от Русия.
Поне до 2035 г. се удължава и зависимостта на електроенергийния сектор на България от изгарянето на въглища. Залага се изграждането на четири нови ядрени блока без ясна икономическа обосновка и в разрез с поетите от всички правителства на страната през последните 15 години международни ангажименти за преход към климатично неутрална енергетика.
Загуби за стотици милиони! Каца без дъно ли е българската енергетика? (РЕПОРТАЖ)
Снимка: iStock
Според експертите от Центъра за изследване на демокрацията поредното възкръсване на ядрените зомби проекти като АЕЦ „Белене“ ще застрашат финансовото здраве не само на българската енергетика, но и на цялата икономика. Те ще продължат да захранват мрежите на влияние в българската политика и икономика, които по това направление са свързани почти изцяло с Русия.
В анализа се посочва още, че предложението на служебното правителство погазва за пореден път институционалните механизми за вземане на решения, включително ролята на Комисията за енергиен преход (КЕП), сформирана от Консултативния съвет за Европейския зелен пакт към Министерския съвет. Това противоречи на механизма, договорен в Плана за възстановяване и устойчивост. Предложената визия не отговаря и на изискванията и методологията на Регламента за енергийния съюз на ЕС. Той предвижда държавите членки да работят по общ подход в областта на климата и енергетиката на всички равнища. Това поставя под въпрос финансирането на жизнено важни реформи за българската енергетика.
Резултатите на моделираните сценарии са преиначени, за да оправдаят инвестициите в мега проекти с неясна ефективност. Направени са допускания в разрез с ангажиментите на България за Зеления пакт, „Подготвени за цел 55“ и на плана REPowerEU.
Снимка: iStock
Анализаторите подчертават, че дългосрочна сигурност на енергийните доставки означава енергийна независимост и отказ от използването на изкопаеми горива.
Постигането на въглероден неутралитет до 2050 г. и спазването на целите за 2030 г. е възможна цел за България. Справянето с всеобхватните рискове пред енергийната и климатичната сигурност изисква политическа воля. Изисква също съществена промяна в управлението на българския енергиен сектор, както и нова, работеща стратегия.
Ето на какво трябва да стъпва стратегията:
Поставяне на гражданите в центъра на всяка реформа, касаеща енергийния преход като една от основополагащите цели на Европейския зелен пакт.
Пълната демократизация, децентрализация и либерализация на българската енергетика.
Конкретни предложения за инвестиции във ВЕИ. Създаването на енергийни общности и стимулирането на малки и средни предприятия да прилагат иновации.
Използването на върхови зелени технологии.
Минимизирането на политическия риск, създаван от постоянно променящата се стратегическа и регулаторна рамка.
Време е българската енергийна политика да поеме ясен ангажимент за икономическа трансформация въз основа на нисковъглеродни иновации, декарбонизация не само на енергетиката, но и на всички основни отрасли. И не на последно място, диверсификация на основните двигатели на растежа, категорични са експертите от Центъра за изследване на демокрацията.
