Запознайте се с украинския котарак, отвлечен от руски военни, а сега бежанец (видео)

Запознайте се с украинския котарак, отвлечен от руски военни, а сега бежанец.

Макс е от породата Мейн Куун. Роден е в Одеса през 2016 г. Преди две години той и стопаните му се преместват в град Буча край Киев, който по-късно се превръща в символ на жестокостта на руската армия. Макс оцелява по време на окупацията, отвлечен е от руски военни, бяга от тях в Беларус, но с помощта на добри хора се връща при семейството си. Сега живее като бежанец. Историята разказва пред Current time неговата стопанка Алена Гончарова.

Живот в окупация

Сутринта на 24 февруари 2022 година, когато руските самолети вече бомбардират украински градове в започната току що от Владимир Путин война, Макс излиза на разходка. Стопаните му живеят близо до летище "Антонов" в предградието Гостомел, което руските военни атакуват в първите часове на пълномащабното нахлуване. Звуците от експлозиите стават все по-силни. Алена седи на леглото, прегърнала сина си, но не бърза да тръгне.

Съпругът на Алена знае за войната от първа ръка. Николай е от Донецк. Той си спомня 2014 година, когато започна руската агресия срещу Украйна и военните действия в Донбас.

Преди Русия да нападне на 24 февруари, в семейството не се говорело за война, "тъй като е невъзможно да я обясниш на човек, който не е видял какво е войната", казва жената. "Четяхме новините и разбирахме, че нещо се случва, но дори не можехме да си представим какво започна на 24 февруари", добавя - затова в първите часове не бързали да си тръгнат от Буча.

Съпругът на Алена все пак я убеждава да напусне града. Решават, че тя ще отиде с детето в Житомир. Двамата бързат да се приготвят и не могат да намерят Макс, който се разхожда. Николай планира да изпрати жена си, а след това да се върне за вещите ѝ и Макс. Но не успява да стигне навреме. Руските военни вече са влезли в Гостомел.

"Буча вече беше окупирана и руски войници се бяха настанили в къщата ни", спомня си Алена. Поставили и БТР в двора. Съседите не можели да намерят и да приберат Макс, тъй като самите те са били в мазето си от десет дни заради постоянния обстрел. "По-късно те бяха изведени по коридор. Казаха ни, че Макс е бил видян в града", казва Алена.

Отвличане и бягство

На 31 март руската армия напуска Буча набързо, оставяйки след себе си масови гробове, разграбени къщи и десетки доказателства за зверства и военни престъпления. Родителите на Алена се връщат в града. Разказват, че домът на дъщеря им е опустошен. Намесват се и сапьори - в детската стая намират граната. "Не мога да коментирам действията на хора, които по принцип не са подвластни на човешката категория", казва Алена за руските войници.

А от Макс вече няма и следа

Алена започва да търси котарака. Публикува обяви в социалните мрежи, но без успех. Месец по-късно получава обаждане във Viber от непознат номер от Беларус. Жена, която се представя като Елена, ѝ казва, че Макс е при нея. Първоначално Алена не вярва, но жената ѝ изпраща снимка.

Оказва се, че руските военни са отвлекли котарака и са го транспортирали до Беларус с БТР. Близо до Гомел обаче Макс успява да избяга, отива при местна жителка и остава при нея. Той носи нашийник с медальон, на който има QR код с контактите на Алена. Така Елена я намира.

Срещата със семейството

Доброволци от Беларус помагат на Макс да получи нов ветеринарен паспорт и чип. Котаракът е предаден на полски доброволци на границата, които по-късно го връщат на Алена. По това време тя е в Чехия, докъдето е стигнала при бягството си от войната.

Алена разказва, че Макс е бил поразително различен след окупацията и отвличането- отслабнал, без апетит. Освен това е залят с нещо лепкаво и се налага да подстрижат козината му.

Жената благодари на всички, които са помогнали на Макс да се върне в семейството. Тя и Елена още поддържат връзка. "Само не обсъждаме политиката, когато говорим. Това е въпрос на принципи...", казва Алена.

Куче, изгубено в Украйна, откри собственика си (видео)

Семейството вече живее във Валенсия, Испания.

„Нямаме никакви проблеми във Валенсия. Тук е много уютно и климатът е подходящ. Аз самата съм от Одеса и се чувствам по-комфортно в този град, отколкото в Чехия“, казва Алена. „Макс сега е в нормално състояние. Отне му две седмици, за да се адаптира към живота в чужбина. Има отличен апетит. Играе, играе, боли го. При нас всичко е наред."

Алена мечтае да се прибере в Украйна възможно най-скоро, но "не и в Буча, не и в тази къща". Вероятно завръщането ще е в родната ѝ Одеса или в Киев.