Парите на партиите: Допустимо ли е да се правят дарения с наши пари. 112 партии са подали в срок годишните си финансови отчети пред Сметната палата. От декларираните данни става ясно, че разходите са общо 28.6 млн. лв. Най-голяма част от средствата на партиите са за административни разходи – 15.9 млн. лв. Следват тези за възнаграждения - 6.9 млн. лв. Но едва 23 партии са декларирали, че заплащат труд на служители. Любопитно е, че 1.5 млн. лв. са направените от политическите субекти дарения. 41 партии пък не са декларирали никакви разходи за миналата година. Това сочи анализ на Института за развитие на публичната среда.
Какво показват цифрите
Отчетените разходвани средства възлизат общо на 28 594 000 лв. Обявените приходи пък са 28 255 500 лв., което означава, че партийните каси са загубили 338 500 лв. Въпреки това има 26 политически субекта, които са отчели “положителен финансов резултат”, сред които всички парламентарно представени партии с изключение на ГЕРБ. Те пък са отбелязали най-голяма загуба от 2 009 000 лв.
Показателно за функционирането на партиите е, че от декларираните разходи около 90% или 25.8 млн. лв. са направени от парламентарно представените партии, се посочва в анализа на Института за развитие на публичната среда.
Най-голяма част от средствата на партиите през 2022 г. са отделени за административни разходи – това са 56% или 15.9 млн. лв. Следват такива за възнаграждения и осигуровки, представляващи 24% или 6.9 млн. лв. Въпреки големия им дял, едва 23 партии са декларирали, че заплащат труд на служители.
На трето място са „други, присъщи за дейността” разходи с 2.6 млн. лв. или 9%. Както вече отбелязахме, не е ясно за какво са направени те.
Снимка: Институт за развитие на публичната среда
Дарения на партиите
През 2022 г. общо 10 политически субекта са дарили малко над 1.5 млн. лв. Основната част от тях – 1.16 млн. лв., са на "Да, България". Това е сериозен спад спрямо 2021 г., когато същата партия е направила дарения за 2.72 млн. лв. Тогава според одитния доклад на Сметната палата става ясно, че това “… по същество представляват основно предоставени средства от ПП ДДБ в размер на 2 703 698 лв. на КП „Демократична България – Обединение“ за финансиране на предизборни кампании за избори за НС, проведени през 2021 г., в които партията е участвала.” Можем с основание да предположим, че и за 2022 г. даренията на "Да, България" са били за финансиране на участието в избори.
Следващата партия, отделила значителни средства за дарения, е ГЕРБ - 191 хил. лв. Тази сума е сходна с дарените от нея пари през 2021 г., когато в одитния доклад на Сметната палата се посочва, че ГЕРБ са направили “парични и непарични дарения в общ размер на 183 012 лв.
Остава отворен въпросът в каква степен даренията за организации и каузи са присъщи за политическите партии дейности.
Бивш член на “Възраждане”: Костадинов разпределя заплатите на депутатите (РЕПОРТАЖ)
Разходите за партийния апарат
Едва 23 от всички 112 партии, представили своите отчети в срок, са декларирали разходи в категорията “Възнаграждения”. Общата сума на тези средства е 6.9 млн. лв., като почти всички от тях (91%) са направени от формациите в настоящия парламент. Тези данни пораждат някои съществени въпроси. В условията на представителна демокрация се очаква от партиите да имат ключова роля в експертния дебат и управлението на държавата. За това е нужно те да изграждат и поддържат своите кадри и капацитет в различни сфери. Дали обаче това е възможно и как, ако от години политическите формации декларират нулеви или много ниски разходи за своя партиен апарат? Или изобщо не извършват никакви разходи за партийна дейност?
В кампаниите от 2021 г. насам се оказа, че има формации “абонирани” за получаване на медийни пакети, за да рекламират своите послания пред публиката. Това са партиите МИР, БНС-Нова Демокрация, Глас народен, Български съюз за директна демокрация (БСДД) и Българско национално обединение (БНО), които са получили между 160 000 и 200 000 лв. от тази държавна помощ. Техните разходи за 2022 г., показват, че едва ли са разчитали на големи екипи или пък платформите и рекламните им послания са били изработвани безвъзмездно от доброволци. С изключение на БНО, които са декларирали 14 хил. лв. за възнаграждения, останалите формации са отчели нулеви разходи за труд.
Промени в партийното финансиране
Както става ясно в голямата си част приходите на партиите са формирани именно от държавния бюджет. Заради това, а и за да се избегне чисто популисткото говорене, следва да има ясен и експертен дебат за какво може да се разходва субсидията – допустимо ли е например партиите да правят дарения, често обслужвайки публичния си имидж, със средства на всички данъкоплатци.
Необходимо е да се регламентира въпросът за присъщите и необходими разходи на политическите партии. Това посочват от Института за развитие на публичната среда. Под такива например следва да се разбират средства за обучение на партийни активисти. За аналитична и научно-изследователска работа в сферите на политиката и държавното управление, за гражданско обучение на избирателите. По този начин партиите ще бъдат стимулирани да развиват своя капацитет и мрежа от подготвени активисти.
