Мустафа Емин беше наказан и от "Да, България", след като беше освободен като съветник на министъра на отбраната Тодор Тагарев. Това става известно от съобщение на сайта на партията след заседание на контролната ѝ комисия.
Тагарев официално прие оставката на Мустафа Емин
"Предупреждение за изключване" е наказанието на Емин. Това беше решено от втория път с гласовете на четирима от присъствалите седем души на заседанието на комисията. При първото гласуване нито една от трите възможности за наказание (забележка, предупреждение за изключване, изключване) не успява да събере необходимото мнозинство.
"Да, България" се аргументира, като казва, че Мустафа Емин е нарушил в два аспекта устава на партията. Първият е "партията да се стреми към институционално укрепване вместо политически произвол". А вторият - "уронване на престижа".
Взима се предвид, че Емин е поддържал фокуса на вниманието към случая. И това се е съчетало със "спорове в социалните мрежи, почиващи на частична информация или предположения".
Партията публикува извадка от протокола на заседанието на контролната комисия. От него става ясно става известно, че от пристигането на Мустафа Емин и семейството му в "Пирогов"(19.20 ч.) до обработването на раната на детето и освобождаването му (22.54 ч.), минават над три часа. Макар и семейството да е насочено да чака пред звеното, където се поемат най-спешните случаи - шокова зала.
Поети са три деца преди детето на Емин. Едно от тях е влязло вероятно през вход, който не е видим за вече бившия съветник на министъра на отбраната. Съответно в партията смятат, че е допустимо в даден период от време Емин да е смятал, че лекарите бездействат, вместо да се погрижат за детето му.
Протоколът констатира още, че от предоставените от "Пирогов" записи, разговори с ръководството, (медийни) обяснения на Емин и персонал на лечебното заведение става известно, че директно или косвено е споменал три пъти министъра на здравеопазването.
Първото споменаване е, когато му е обяснено, че има недостиг на персонал и неврохирургът трябва да обслужи няколко отделения. "В този момент г-н Мустафа Емин настоява, че щом проблемите се знаят, те трябва да бъдат адресирани с отговорните лица. Ако трябва, да говорят и с министъра". Това се посочва в протокола, като според Емин става дума за "ефективност и ефикасност в здравеопазването".
Второто е при разговор с лекар, в който Емин му предложил, ако иска да се подобрят процесите, "да направи директна връзка с министъра посредством "досега" си до Министерски съвет". Лекарят отговорил, че министърът (Христо Хинков) му е приятел и ако иска, може да му се обади.
Третото споменаване на името на министъра Емин прави при напускането на болницата, когато се оформят окончателните документи. Попитан защо му трябват документите, бившият съветник на министъра на отбраната "отвърнал с шеговит тон (според свидетелството му), че щял да ги даде на министъра".
Случаят на Мустафа Емин, за съжаление, не е единственият такъв в държавата ни. "Ти знаеш ли аз кой съм" или "Ти знаеш ли аз кого познавам" са често срещани изрази не само в институции, но и на повечето места, предразполагащи конфликт, в който трябва "да си ги мерим". Нека обаче Емин служи за пример, че човешкият живот и здравето са преди това "кои сме" или "кого познаваме".
