Русенският митрополит разказа истинската история на "Руската църква" в София.
Руската църква "Св.Николай" е българска собственост, не е освещавана от руски духовни лица и не може да бъде заключвана нито от руската държава, нито от представители на руската православна църква. Това обяви бившият главен секретар на Светия Синод, а понастоящем Русенски митрополит Наум.
В обстойно изявление на своя профил във Facebook митрополит Наум обяснява историята на храма и призовава:
"Считаме, че заключването на храм „Св. Николай” от странични лица е недопустимо. Следва Софийският митрополит веднага да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят своевременно и богослуженията в него".
Припомняме, че след експулсирането от страната на трима руски свещеници, обвинени в шпионаж в полза на Русия, руската църква в София осъмна заключена.
"Тази стара руска църква, която дълги години е била място, където руснаци и българи са се молили заедно, сега ще бъде затворена." заяви в последствие говорителката на руското външно министерство Мария Захарова
От руското посолство в София също излязоха с позиция.
"Решението за бъдещата съдба на храма ще бъде взето от Руската православна църква".
Изявлението на митрополит Наум е контрапункт на руските действия по случая. Той хвърля ясна светлина върху това, че храмът всъщност е изцяло българска собственост и че отстраняването на бългаски свещеници от него в последните години е абсурдно.
Храм "св. Николай". източник: facebook
Руската православна църква скочи срещу изгонването на духовниците шпиони
Ето какво написа той
"Храмът е построен с благословението на Св. Синод на Българската православна църква като легационна църква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. „Раковски” и ул. „Московска”.
Осветен е на 11 ноември 1914 г. от нашия приснопаметен предшественик и тогавашен председателстващ Св. Синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са участвали руски архиереи, заради схизмата в която БПЦ се е намирала.
Припомняме, че руски архиереи не са участвали и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 г. по същите причини.
След 1917 г. храм „Св. Николай” е обслужвал богослужебните нужди на руската емиграция в София, начело с архиеп. Серафим Соболев. От 1936 г. по настояване на съветското правителство църквата се отнема от руските емигранти и се предава на българското правителство. То, от своя страна, го предава на Българската православна църква, под омофора на Софийския митрополит (1).
През 1944 г. храмът е силно повреден. През 1945/1946 г. е реставриран от Софийската митрополия, а в него през следващите години са назначавани различни български свещенослужители-ефимерии. Заедно с тях са служили и руски духовници-белоемигранти, постоянно пребиваващи в страната ни след Октомврийската революция.
Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна църква от 10 ноември 1952 г., прот. № 8, всички други руски православни енории, манастири и клир в България, преминават в юрисдикция и владение на Българската православна църква (2).
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 г. в бившата легационна църква „Св. Николай” в София е открито подворие, с представителни функции, като ефимериите в него продължават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската църква започва да изпраща периодично свой официален представител.
През 1977 г. в него са завършени поредните реставрационни работи, а през 1981 г. по случай честването на 1300 години от основаването на българската държава, е позлатен и интериорът на храма (3).
Съответно, материалната собственост на храма не може да бъде считана за руска, заради изброеното по-горе. Както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска собственост, тъй като характерът на двете подвория е реципрочен.
Бележки:
1. БПЦ от Освобождението до настояще време, Годишник на Софийския университет, том 16/6 от 1938/1939 г., с. 183, 191.
2. Протокол на Св. Синод, пълен състав, № 16/25.06.1953 г., § 5.
3. „Църковен вестник”, бр. 3/21.01.1984 г., с. 4.
