Страната ни подаде второ искане за плащане по Плана за възстановяване. България официално подаде документите, необходими за получаването на второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това съобщиха българското Министерство на финансите и Европейската комисия (ЕК) в понеделник, информира Свободна Европа.
Новината идва на фона на протести на енергетици и миньори, които искат изтеглянето на териториалните планове на България за справедлив преход на въглищните региони.
Кандидатстването за второто плащане стана възможно, след като в последните три месеца България казва, че е изпълнила над 30 мерки. Така страната навакса сериозното забавяне в изпълнението на плана, отбелязва финансовото министерство.
Срокът за тези мерки беше до края на 2022 година. ЕК не налага санкции при забавяне.
Снимка: Благой Кирилов/БТА
По първото искане от края на миналата година България получи първите 2,6 млрд. лева от заделените европейски пари.
Второто плащане е на ориентировъчна стойност от около 1,4 млрд. лева и включва 66 етапа и мерки за изпълнение (62 от тях са отчетени като изпълнени). Общо 22 са свързани със законодателни промени.
От оставащите 4 неизпълнени етапа първият цели намаляване на обществени поръчки с единствен кандидат за 2022 г., вторият - отпаднал проект за Интермодален терминал в Русе заради липса на инвеститорски интерес, третият - незавършена обществена поръчка за оборудване на влакове, а четвъртият - предстоящото приемане на т.нар. Закон за несъстоятелността на физическите лица.
Заради неизпълнението на тези етапи ЕК има право да намали частично изплатената сума.
В рамките на два месеца следва Еврокомисията да оцени подаденото искане. Предстоят консултации и с Икономическия и финансов комитет, преди да се извърши плащането.
За да бъде завършена оценката, трябва да бъдат приети и подзаконови нормативни рамки, свързани със Закона за медиацията, Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници.
Денков отказва да изтегли териториалните планове (видео)
Необходимо е още България да обяви процедура за изграждане на инсталации за възобновяеми енергийни източници, както и да подпише договорите по проекта за дигитализация на жп отсечката Русe – Каспичан.
Окончателната версия на плана не предвижда затваряне на въглищните централи преди 2038 г., а залага на други проекти в енергетиката, които да намалят нуждата от въглища.
България може до получи до 5,69 млрд. лева до 2026 г., ако в замяна изпълни определени предварително договорени реформи. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е свързан с конкретни мерки. Въглищните централи са част от мерките за втория транш.
Планът е част от механизма на Европейския съюз (ЕС). Целта му е да подпомогне излизането на държавите членки от кризата, причинена от коронавирусната пандемия, но и да допринесе за дългосрочно устойчиво развитие.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
