В търсене на по-добър живот в чужбина: Всяко четвърто българче расте без родителите си. Това заяви евродепутатът от групата на социалистите Петър Витанов в Европейския парламент.
Поводът за неговите думи беше конференцията "Социалните последици от европейската мобилност: децата, оставени у дома" в Брюксел.
Витанов се позова на данни от БАН, предаде БТА. Според тех проблемът е още по-тежък в Източните Родопи, в Централна и в Северозападна България. Там до 60% от непълнолетните са оставени на грижите на баби, дядовци, роднини или дори съседи, докато родителите им работят в чужбина.
Снимка: iStock
"Изоставените деца са изправени пред редица рискове както за здравословното и емоционалното им състояние, така и за тяхната социална интеграция", насочи вниманието Витанов.
Статистиката показва още, че българчетата, чиито родители са в чужбина, се справят по-зле в училище. Те боледуват повече, дори пият и пушат повече от своите връстници. Близо 40% от тези деца са на отчет в детските педагогически стаи.
"В момента в България нивото на безработица е много ниско - около 5%, но минималната заплата е под 450 евро. С тези пари се живее изключително трудно. Затова много български семейства избират да работят в Западна Европа. Редица изследвания показват, че децата, които живеят без родителите си, са по-уязвими и лесно могат да бъдат въвлечени в различни форми на експлоатация. Както да станат жертви на насилие", заяви Витанов.
Проблемът засяга особено силно България и Румъния, тъй като те изостават най-силно от стандарта на живот в Западна Европа.
Снимка: Христо Касабов/БТА (БТ)
"Наясно съм, че за някои семейства това е единственият изход. Но в този случай родителите трябва да бъдат подпомогнати да вземат правилното решение на кого да оставят своите деца, да се опитат да минимизират отрицателните последствия от своето отсъствие чрез непрекъснато общуване с децата си", заяви Петър Витанов.
Българските евросираци: имат пари, но нямат родители
Коментарът на "Господарите"
Голяма част от българските родители са принудени да напуснат държавата в търсене на по-високи доходи, на по-добър живот. Ако стандартът в страната ни беше по-висок, това може би нямаше да е такъв сериозен проблем.
Съществува и другата страна обаче - индивидуалната отговорност. Когато човек иска да стане родител, е добре първо да прецени дали е способен да се грижи за детето си. Тъй като то ще носи последиците от изоставянето му. В случаите, когато доходите са недостатъчни, родителите трябва да могат правилно да оценят дали трудовата миграция е без алтернатива. Както и дали си заслужава да жертват здравето и добрия емоционален статус на своите деца заради по-високи доходи.
