Кучетата са променили цвета на очите си при опитомяването, пишат учени в списание Royal Society Open Science. Изследване доказва, че те са по-светли при вълците, но еволюцията им е придала кафяв оттенък, който е не толкова плашещ за хората.
"Цветът на ириса на кучетата е по-тъмен от този на вълците и този тъмен цвят влияе положително на това как кучетата се възприемат от хората". Това обясняват учените от катедрата по науки за животните в японския университет Тейкио.
"Хората по естествен път са селектирали кучета с тъмни ириси и това е облагодетелствало животни, чиито очи са били възприемани като приятелски", допълнват учените.
Опитомяването на кучетата, произлезли от сивия вълк, е станало постепенно. В периода отпреди 50 000 допреди 15 000 години. Днес повечето кучешки породи, свързани с вълците, имат очи със светъл ирис, клонящ към жълт, с тъмна зеница.
Кучетата могат да разпознават различни езици
Очите на кучетата от около тридесет породи, избрани за изследването, обаче имат големи, тъмни ириси, клонящи към червено, което затруднява различаването на зениците им. Смята се, че тази разлика е от голямо значение при размяната на погледи между хората и техните верни спътници. Кучето умее да използва погледа си, за да привлече вниманието на господаря си.
Защо по-тъмният ирис придава по-добродушен вид на кучето?
Изследователите се основават на проучвания, при които разширената зеница се свързва с по-положителни емоции, отколкото свитата. Голямата зеница също така несъзнателно се свързва с детството и следователно с по-безобидно поведение.
Когато ирисът на кучето е много тъмен, хората остават с впечатлението, че това е много голяма зеница. Следователно куче с тъмен ирис би било възприемано като "слабо и нуждаещо се от защита". Изследователите проверяват теорията си, като показват на хора снимки на дванадесет кучета в два варианта: едното с тъмни очи, а другото - със светли.
Участниците е трябвало да опишат характера на всяко животно като повече или по-малко дружелюбен и повече или по-малко детински. Те също така е трябвало да отговорят дали биха искали да общуват с всяко куче или дори да го осиновят. Експериментът е повторен и с втора група доброволци.
"Изображенията на кучета с тъмни очи се възприемаха като по-приятелски настроени", се казва в заключението на изследването.
