Повече гласове "липсват" за Васил Терзиев, отколкото за Ваня Григорова, показват данните от флашките, става ясно от анализ на Отворен парламент.
Непосредствено след местните избори Ваня Григорова – кандидатът за кмет на София, издигнат от местната коалиция БСП за България, обжалва решението на столичната общинска комисия, с което Васил Терзиев е избран за кмет на Столична община. В резултат през ноември 2023 г. съдия Галин Несторов от Административен съд София град разпореди извършването на съдебно-техническа и икономическа експертиза.
Последва проверка от вещи лица, назначени от съда, на резултатите в 313 секции, в които е имало и машинни устройства за гласуване. Тя включваше сравнение на официалните изборни резултати от секционните протоколи и данните от флаш паметите на устройствата без повторно преброяване на бюлетините от машинно гласуване.
Преди дни стана ясно, че проверката на вещите лица в секциите е документирала разминавания в данните за гласовете от хартиените протоколи и флаш паметта на машините за гласуване в 300 секции. Флаш паметите обаче не се вземат предвид от секционните избирателни комисии (СИК), когато се преброяват гласовете в края на деня. В допълнение, хората в СИК дори не разпечатват окончателен протокол от гласуването с машинните устройства. Те единствено следва да преброят и отчетат гласовете от бюлетините, принтирани от тези устройства и тези, подадени с хартиени бюлетини. Това стана след промени в Изборния кодекс в края на 2022 г., подкрепени от ГЕРБ, ДПС и БСП.
След като машинните устройства бяха превърнати на практика в принтери на бюлетини от машинно гласуване, се наложи и да бъде предвидена “специализирана хартия с допълнителни защити” за тези бюлетини. Същата може да бъде отпечатвана само в БНБ и не може да бъде използвана за обучения и тестови гласувания. Самата Централна избирателна комисия (ЦИК) в своя доклад за изборите от 2022 г. и 2023 г. призна, че е необходимо “да се обмисли ред и условия за предоставяне на специализирана хартия за отпечатване на бюлетина от машинно гласуване”. Но действия в тази посока не бяха предприети и не се извърши предварително тестване на характеристиките на хартията и дали те съвпадат с възможностите на машинните устройства.
Така на втория тур на местния вот се повториха проблемите, наблюдавани на парламентарните избори през април, 2023 г. – частично принтиране на бюлетини, празни бюлетини, неразпечатване на бюлетини от машинно гласуване. Доброволци на ИРПС бяха свидетели на такива случаи в редица секции. Това доведе до инструкция от страна на ЦИК изпратена до всички общински избирателни комисии, в която се указва следното: “В случай, че след гласуване на избирател машината отпечата празна бюлетина, бюлетина, в която не може да се установи вота на избирателя, или не отпечата бюлетина, се съставя констативен протокол, който заедно с дефектната бюлетина, се прилага към протокола на СИК. Избирателя се допуска повторно да гласува по избран от него начин.”
След това указание комисиите имаха възможност да позволят повторното гласуване на десетки избиратели в столицата, в т. ч. и с машинни устройства. Пример за това е секция 224602031 – район Красно село, кв. Борово, в която СИК са описали 40 невалидни бюлетини от машинния вот:
Предвид това е очаквано в някои секции, в които е имало машинни устройства, да се получат разминавания между отчетените от комисиите гласове и записите във флаш паметите.
Ако не можем да забраним машините, ще ги убием (Коментарът на “Господарите”)
Какво показват данните?
Екипът на Институт за развитие на публичната среда обработи официалните данни от секциите с машинно гласуване в Столична община, в това число и от флаш паметите от машинните устройства. Цялата тази информация е публикувана на интернет страницата на ЦИК. На 5-и ноември секциите, открили изборния ден с машинни устройства в Столична община, са били 1 577. За осем от тях данните от флаш паметите не са разчетени.
Какво показва информацията от окончателните секционни протоколи и сравнението ѝ с тази от флашките, какви са разминаванията и в полза на кой от двамата кандидати, ще представим в настоящия анализ.
В общо 543 секции в Столична община има различия в информацията от флаш паметите и официалните резултати в протоколите. Тук става въпрос за гласове в полза или ущърб на един от кандидатите, гласове “Не подкрепям никого” или пък несъответствия в общия брой на подадените гласове.
Какво показват данните за гласовете, подадени за Васил Терзиев?
В 339 секции в официалните протоколи има отчетени по-малко гласове от машинното гласуване за кандидата на “Продължаваме Промяната – Демократична България”, отколкото са тези, записани на флаш паметите. В тези секции са отчетени 1109 по-малко за Васил Терзиев. Има и 118 секции, в които обаче резултатът му от машинно гласуване е по-голям в протокола в сравнение с данните, записани във флаш паметите. В тези секции за него са отбелязани 213 гласа в повече. В абсолютен брой 896 гласа фигурират като подадени на машинните устройства, но тъй като информацията от тях не се взема предвид в отчитането на резултатите в края на изборния ден, те не са вписани в официалните протоколи на секционните комисии.
Какво показват данните за гласовете, подадени за Ваня Григорова?
В 270 секции в официалните протоколи има отчетени по-малко гласове от машинното гласуване за кандидата на местната коалиция “БСП за България”, отколкото са тези, записани на флаш паметите. В тези секции Ваня Григопова е ощетена с 552 гласа. При други 68 секции обаче в окончателния протокол са отбелязани повече гласове за кандидатът на БСП, отколкото е броят им във флаш паметите. В тях има 347 гласа в повече. В абсолютен брой 205 гласа фигурират като подадени на машинните устройства, но тъй като информацията от тях не се взема предвид в отчитането на резултатите в края на изборния ден, те не са вписани в официалните протоколи на секционните комисии.
Така излиза, че всъщност оспорващата резултатите Ваня Григорова е ощетена в по-малка степен от несъответствията между отчетения машинен вот и записите във флаш паметите.
Какви са възможните обяснения?
Много често разминаванията в резултатите са от по няколко гласа. Напълно допустимо е в тези случаи различията да се дължат на човешка грешка при преброяването на разписките от машинно гласуване. Наша справка с видеозаписите от 5-ти ноември показа, че често е използвана погрешна практика от СИК да се разделят гласовете за един кандидат на няколко купчини. Те се броят от различни членове и впоследствие се сумират от комисията. Това предпоставя много възможности за грешки при определянето на окончателния резултат. Техническите неточности в края на деня включват и разменяне на записването на резултатите от хартиеното и машинното гласуване в протоколите на СИК (например: сменяне на местата, объркване на редовете и пр.).
Също така СИК често броят паралелно бюлетините от различните избори – тези за кмет на община и кмет на район в случая на втори тур на местните избори в Столична община. Резултатите от това броене се записват на листове и е лесно да бъде допусната механична грешка при пренасянето им. От данните и видеозаписите се показват секции, в които резултатът от машинно гласуване за кмет на район е нанесен в протокола като резултат от гласуване в изборите за кмет на община. Подобни обърквания отново са резултат от човешка грешка и също са резултат от неспазване на процедурите по преброяване и отчитане на вота.
Пример за секция, в която паралелно се броят резултатите от членовете на СИК.
Секцията, в която има най-голямо отклонение между данните от флаш паметта и окончателните резултати, е 224609002 в столичното 120 ОУ „Г. С. Раковски“.Там резултатът, записан в протокола за Васил Терзиев, е с 83 гласа по-малък в сравнение с отчетеното във флаш паметта. Прегледът на данните показва, че резултатът на Ваня Григорова пък надвишава записаното в устройството точно с 83 гласа. С голяма степен на вероятност отново става въпрос на грешка при попълването на протоколите, при което гласовете им са разменени. Напомняме, че двамата кандидати имаха поредни номера в бюлетината и това допълнително е спомогнало за такива обърквания.
Влияние върху разминаванията в протокола и флаш паметите оказаха и проблемите с отпечатване на разписките за машинно гласуване, които наблюдавахме в изборния ден, и за които Институт за развитие на публичната среда предупреди още по време на кампанията. Заради ролките с хартия, които според доставчика на машините не съответстват на техния стандарт за работа, наблюдавахме проблеми с “празни” или частични разписки. Очевидно секция, която е имала такива проблеми, е била 224603028 в столичното 134-о СУ “Димчо Дебелянов”. В нея има разминаване в данните от протокола и от флаш паметта, както за Васил Терзиев, така и за Ваня Григорова. При прегледа на видеозаписите се чува как членовете на СИК обсъждат, че имат ”унищожени” бюлетини от машинно гласуване. В окончателния сканиран протокол също е описан приложен “плик с унищожени бюлетини”.
Ясно разписано в Изборния кодекс е, че “след приключване на гласуването секционната избирателна комисия отчита резултатите от машинното гласуване, като преброява бюлетините от машинното гласуване”. Видно от примерите по-горе, установените разминавания в голяма степен са проблеми, свързани с неспазването на процедурите по преброяване и отчитане на резултатите и технически грешки. Те обаче не показват нарочни манипулации в полза на един или друг кандидат.
От настоящия анализ става ясно и че разминаването в окончателния брой гласове не може да се определени като значително. Отворените данни не очертават и тенденция в ущърб на обжалващата резултатите Ваня Григорова. Обвиненията за нередности в толкова голям брой секции не е в полза на симпатизантите на левицата. Част от тях са били членове на комисиите и би следвало да са защитавали интересите на техния кандидат. Представители, излъчени от БСП за България са и част от състава на столичната общинска комисия. От нейния протокол става ясно, че липсващи документи и флаш памети не е имало. Всички те са предадени по установения начин на Централната избирателна комисия. Не на последно място, БСП има и трима представители в ЦИК.
Същевременно, продължаващите интерпретации за манипулиране на машинния вот, изчезнали флаш памети и “заличени” доказателства, не са в полза на и без това ниското доверие в изборния процес.
