В най-дивите кътчета на Родопите природата разказва вълшебна приказка. Далече от градския шум, от пълните с туристи курорти, дивият свят е изградил свое царство, в което главни герои са животните. Честа гледка около кокетните селца тук са цели групи елени-лопатари, излезли на паша съвсем близо до къщите на хората.
Тази впечатляваща планинска идилия е под закрилата на държавното ловно стопанство “Кормисош”. 410 квадратни километра в най-непристъпната част на Родопите с несравнимо животинско разнообразие.
„На територията на „Кормисош” е най-богатата дивечова фауна. Има го целия едър дивеч - благороден елен, лопатар, муфлон, сърна, глухар, мечка.”, разказа инж. Костадин Радков, директор на ДЛС “Кормисош”.
„Стопанството притежава изключително разнообразна и красива природа. Има и голяма енергия това място. Казвам го наистина от сърце, като дойда в „Кормисош”, винаги се чувствам по неописуем начин. Определено това е едно от най, най-любимите ми места в страната.”, заяви инж. Цветомир Цолов, фотограф на дивата природа.
Съвсем отскоро в необятната горска шир на "Кормисош" има нова звезда. Алпийски козирог - 16 представители на този вид от далечна Бавария, съобщава NOVA. Цветомир Цолов е сред малцината запечатали историческия момент, в който животните правят първите си стъпки в Родопите.
„Като фотограф с толкова години практика съм щастлив, че имам възможността да се докосна до такова животно.”, заяви инж. Цветомир Цолов.
Пуснаха нова група защитени черни лешояди в Родопите
Преди хиляди години алпийският козирог е обитавал почти всички български планини
Постепенно обаче видът изчезва от Балканите. През 80-те години на XX век са внесени такива животни в Рила и в Стара планина, но във времето след това отново изчезват. Надеждите сега са козирогът да припознае Родопите като свой дом.
Алпийски козирог в България
„Идваха експерти от Франция, от Австрия. Дадоха становище, че тук ще се развива добре.”, заяви инж. Костадин Радков, директор на ДЛС “Кормисош”.
„Започваме с малък брой животни - да видим как реагират, как се подхранват, от какво имат нужда. За тях това е нов район. Но първите отзиви и коментари на колегите са, че козирозите са спокойни, държат се много добре. Излизат на местата за подхранване. Съжителстват с останалия вид дивеч тук в аклиматизационната ограда - муфлони и лопатари.”, заяви инж. Здравко Бакалов, директор на ЮЦДП-Смолян.
Засега 16-те козирози обитават обширно заградено пространство от 3 квадратни километра, където се адаптират към средата. Въпреки това, да ги видиш е въпрос на много търпение и доза късмет. С дивечовъдите на „Кормисош” бродим из гората там, където вероятността да излезе животно е най-голяма.
В сивия февруарски пейзаж козирозите са почти незабележими в гората. Единственият ни шанс да ги видим е край някое от местата за подхранване. И в този случай имаме късмет с една от женските.
„Засега се адаптират добре, хранят се, чувстват се спокойни, излизат на хранителните комплекси. Наблюдават се всеки ден, виждаме ги. Идеята ни е да ги видим как ще се аклиматизират и след година-две, ако всичко е наред, ще ги пуснем свободно.”, каза инж. Васил Райков.
Женските екземпляри са 13. В тях е голямата надежда, тъй като през пролетта бременните ще родят първото родопско поколение
„Предстоят още внасяния на животни, докато направим голямо основно стадо от поне 80-100 бройки. Те ще раждат тук и поколението ще го пускаме на свобода.”, допълни инж. Костадин Радков.
През февруари зимата обичайно приспива иначе зелените планински възвишения. Намирането на храна е по-трудно и животните разчитат на грижата на дивечовъдите. Навсякъде из безкрайната планинска шир са разположени хранилки, които всеки ден се пълнят с общо над 1 тон фураж. Благоденствието на животинското царство се пази зорко от набези на бракониери.
„Има постоянно физическо присъствие на наши служители в почти целия район. Отделно сме оборудвани с термокамери, с дронове. Пазим всичко това за хората. Достъпно е стопанството на всеки. Пазим го от хора с лоши мисли.”, коментира инж. Костадин Радков.
Вълшебната родопска приказка очаква своето продължение. Времето когато алпийският козирог отново ще заеме трайно място в мозайката на планинската фауна.
