Тате носи, мама меси: Защо все повече възрастни живеят при родителите си? Представете си следната ситуация. Вие сте добре изглеждаш мъж в средата на 30-те си години. Необвързан сте и обичате нощния живот. В петък вечер сте на бар и срещате страхотна мадама. Заговаряте я и след няколко питиета вече искате да я заведете вкъщи.
“Само че нашите спят в съседната стая, нали не е проблем?”. След този въпрос мацката ви хвърля недоумяващ поглед и само след секунди вече гледате как гърба ѝ се отдалечава от вас.
Такъв е завършекът на поредната ваша вечер, но това не ви обезкуражава да продължавате в същия дух, камо ли да ви насърчи да напуснете майчиното гнездо.
Понякога ви връзва късметът, но все в някакъв момент жената разбира, че освен несамостоятелен, сте също така и безработен. Но спокойно, “тате ще ми даде пари да те изведа на вечеря”. Тогава вече и Господ не може да ви спаси.
Нека си представим и обратния сценарий. Вие сте 35-годишна поддържана жена. Имате прилична работа, но сте в процес на търсене на любовта на живота ви (от около 15 години насам). Пропуснахме да споменем, че все още живеете с родители си.
Срещали сте много мъже, но все нещо не се получава. Някои от тях дори са ви убеждавали да напуснете бащиния дом (но за кратко).
“Вкъщи мама готви, чисти, пере и оправя, на мен не ми се е налагало.” Заради това изречение ви се налага да се върнете в родния дом… за пореден път.
Категорично обаче отказвате да се научите да правите нещо по-сложно от бъркани яйца и се завръщате към търсенето на принца на белия кон.
Може би се досещаме какво е общото между двете ситуации. За съжаление обаче, подобни сценарии са често срещани в България. Защото тук сме свикнали да дондуркаме децата си, докато не навършат 40 години. Пък после да му мислят.
И в действителност, повечето хора, които са останали да живеят при родителите си до късна възраст, са необвързани. И това е напълно нормално, тъй като човек трудно би могъл да създаде семейство, ако все още не се е отделил от своето собствено.
В никакъв случай обаче не твърдим, че всички, които живеят с родители си, са като горепосочените.
По последни данни на Евростат младите българи живеят с родителите си средно до 30-годишна възраст. Проучването е публикувано през 2023 година с оглед на предходната 2022 г. Средната възраст при мъжете е 32,3 г., а при жените - 28,2 г. Така по този показател се нареждаме на 4-то място в Европейския съюз. Преди нас са Гърция, Словакия и на челно място Хърватия, където децата се изнасят от родния дом средно на 34 години.
Защо тате носи, а мама меси, докато не станем на преломна възраст?
Има редица фактори, поради които повече българи остават да живеят до късна възраст с родителите си. Един от тях може да го наречем културен фактор. В родната “култура” някак е прието, че родителите трябва да се грижат за децата си до сетния си дъх. Това, разбира се не важи за всички, но съществуват много, които не оставят децата си да са самостоятелни и правят всичко вместо тях. Така обаче не им правят добра услуга, защото често, когато вече няма кой да се грижи за тях, те не могат да се оправят сами, тъй като нямат нужния опит и познания.
Друг фактор може да бъде икономическият. Има редица хора, които просто не могат да си позволят да живеят самостоятелно. Ниски доходи или дори безработица, в комбинация с високите цени на жилищата и скъпия живот, са причина за това българите да се изнасят на по-късна възраст от бащиния дом. Инфлацията също допринася за този фактор. Редица хора предпочитат да си делят разходите с родители си, докато съберат достатъчно средства, за да се изнесат.
Полагането на грижи за възрастни или болни родители също може да е причина децата да останат да живеят в родния дом до по-зряла възраст. Има семейства, които не могат да се доверят на чужд човек да се грижи за близките им, затова самите те остават да живеят заедно с тях, за да полагат нужните грижи.
“Защото просто така е по-лесно” може би е най-често срещаната причина. Като я комбинираме с “културния” фактор, който споменахме по-рано, идилията става пълна. Родители, които са научили децата си, че те ще правят всичко вместо тях, и деца, които нямат желание това да са промени, са типичната българска картинка.
Така децата в един момент вече не са деца, а са станали мъже и жени на по 30-40 години, които тепърва ще трябва да се сблъскат със суровата реалност. Колкото по-бързо успеят да се адаптират, толкова по-добре за тях.
Затова, скъпи родители, колкото и да е трудно да приемете, че децата ви вече са големи и зрели хора, за тяхно добро е да ги пуснете по-рано от родния дом. Защото няма да сте завинаги до тях и да им помагате. Това не означава, че повече няма да имат нужда от вас. Но те ще трябва сами да се справят с това красиво и непредвидимо приключение, наречено живот.
Автор: Борислава Василева
Видео: Instagram
