Скритите последици от климатичните промени решихме да коментираме днес, защото темата е важна, а често се игнорира.
Вече виждаме първите последствия от глобалното затопляне. Зимата у нас е била рекордно топла за последните 136 години и е втората най-топла в Европа. Това показват данните на климатолога Симеон Матев, представени в анализа „Съвременни изменения на климата в България“. И това е само началото. Невидими остават пораженията върху психичното здраве на хората. Психолози алармират, че екологичните кризи са нарастващ източник на стрес и безпокойство. Говорим за скритите последици от климатичните промени или психологическата цена на екологичната криза.
Снимка: iStock
Ефектите от изменението на климата и надвисналата заплаха от това, което тепърва предстои, оказват значително влияние върху психичното здраве.
„За жалост, в днешно време светът е изправен пред множество социални, политически и икономически предизвикателства, поради което различни психични състояния биват преписвани на подобни „видими” проблеми, а не на климатичните, които мнозина смятат за нереални. А доказателства съществуват“, казва психологът Елица Станева-Бритън в интервю за отворената платформа за знание "Климатека". Проучване от 2021 г. за безпокойството от климата, публикувано в списание Nature, анкетира 10 000 млади хора от 10 различни страни. Оказва се, че изменението на климата причинява страдание, гняв и други негативни емоции при децата и младите хора по света. Това „екологично безпокойство“ има отрицателно въздействие върху ежедневния живот на хората, казват изследователите, провели проучването. Отчасти е причинено от усещането, че правителствата не правят достатъчно, за да избегнат климатична катастрофа.
Над 50% от анкетираните съобщават, че са много или изключително загрижени за изменението на климата. Близо половината споделят, че техните чувства - тъга, безпокойство, гняв, безсилие, вина и безпомощност, са повлияли негативно на ежедневието им. Повече от три четвърти намират бъдещето за плашещо и изпитват чувство на предателство от страна на възрастните като цяло и правителствата в частност. „Говорейки за подобни психични преживявания сред младите хора, ние не трябва да забравяме, че самоубийството е втората най-честа причина за смърт сред подрастващите – като основна причина за нетърсене на помощ е срамът“, обяснява психологът Елица Станева-Бритън.
Жегата е убила близо 1300 българи миналото лято
Снимка: iStock
Мен не ме засяга…
Когато говорим за това кого засяга изменението на климата, предполагаме, че първата ви мисъл не е, че това засяга вас. Но неудобната истина е, че климатичната криза вече засяга повечето от нас точно тук и точно сега. От секундата, в която се събудим сутрин, до минутата, в която заспиваме вечер. И ние трябва да направим нещо по въпроса.
Интересни данни ни дава ново представително проучване, публикувано в списание Nature през февруари 2024 г. 69% от световното население изразява желание да внесе 1% от личния си доход за борбата срещу климатичните промени. Въпреки тази окуражаваща статистика, светът е в състояние на плуралистично невежество, при което хората погрешно вярват, че другите не са съгласни с тях, докато всъщност повечето споделят същото мнение.
И тук си задаваме следния въпрос – как да очакваме българското общество да реагира на заплахите от климатичните промени, смятани от мнозина за нереални? Да, това общество, което се оплаква и мрънка за всичко и все другите са му виновни и длъжни. Същото това общество, което не прави място на бременна жена или възрастен в автобуса или приемната в медицинско заведение. За което не съществуват морални и нравствени ценности. Това общество, което се смее на клипове с насилие над жени и казва: „Тя си го заслужава“. И това, което превръща в „герои“ джигитите на пътя, като ги величае за публикуваните в интернет клипове с високи скорости. О, и това общество, което се присмива на различните. И още, и още…
Стана ли ви обидно от тези думи? Истината понякога не е никак приятна.
Как да очакваме от всички тези хора да правят малки стъпки в защита на природата и околната среда, след като не зачитат човешкото същество? А те са важни и за физическото ни, и за психичното ни здраве. Като например да не хвърлят фасове, найлонови торбички и пластмасови отпадъци по пясъка и да не замърсяват природата с боклуците си.
Автор: Марияна Валентинова
