Има български череши, но няма къде да се продават. Това е проблемът на овощарите от Североизточна България - няма пазар, на който да реализират продукцията си.
Оплакваме се, че искаме български плодове. Е, такива има, но няма откъде да си ги купим.
Ситуацията в Южна България обаче не е такава. Там има организирано изкупуване на плодовете. Но в Североизточната част на страната този проблем изглежда нерешим. Доскоро производителите имаха румънските пазари, но вече загубиха и тях. Сега всеки се спасява сам както може.
Близо до село Глоджево Борка и Валентин Тодорови отглеждат 100 декара череши. Тази година очакват по около 500 килограма плод от декар. Продават ден за ден и ограничени количества.„Пазарът е в населените места - в Разград, във Варна, Шумен , Русе. На борси се опитваме да продаваме-сами се организираме”, споделя пред NOVA Валентин.
Снимка: Скрийншот, видео NOVA
Двамата разказват, че големите изкупвателни и преработвателни центрове се намират само в Южна България и вероятно заради цената на транспорта от там не купуват череши от далечните региони.
По думите на Валентин липсват центове, които да изкупуват произведената от тях продукция. Центрове няма в цяла Североизточна България, разказват овощарите. На места в масивите близо до Сливо поле изкупвачи предлагали 20% по-ниска цена в сравнение с миналата година, а заплащането на работниците се е повишило с 30 на сто.
„Надникът на работника трябва да бъде и нагоре, по този начин разходите се увеличават, цените на препаратите се увеличават, цената на нафтата - също. А продажната цена не може да достигне такива нива, за да компенсира разходите, които правим”, споделя Валентин.
В слчай, че не продадат продукцията си, черешите ще се развалят и ще отидат за ракия. А цената на ракията е много ниска. Валентин казва, че като я продадат, ще стигне колкото да покрие разходите за обирането на черешите.
Снимка: Скрийншот, видео NOVA
Овощарите не искат трудът им да отиде на вятъра, затова предлагат: „Да има такива центрове, които да изкупуват нашата череша, да я сортират, да я охладят, да я пакетират, тя става за износ за Европа, нашата череша е най-вкусната череша в цял свят”, категоричен е Валентин.
Те дават пример със съседна Румъния и как там са защитили родното си производство.
„Преди нямаше проблем, излизаме през границата и отиваме на един пазар в Букурещ.Но сега вече, за да изнесем там череши трябва да отидем до определена фирма, да имаме договор. Те си вкараха такъв закон и сега ни е трудно и там да отидем”, казва той.
Климатът е много важен за черешите. Дали ще има слънце и добра реколта или пък дъжд, който да унищожи плодовете. „Всяка сутрин гледаме времето, много сме зависими от метерологичните условия”, добавя Борка.
Искаме българско производство, но не осигуряме пазар на българските производители! Тези хора полагат усилен труд, а няма къде да продадат плодовете си, за да могат поне да си върнат разходите! Трябва да се вземат мерки, които да не ощетяват Североизточния район на страната, а напротив - да го приобщят към единния пазар!
