Еврокомисията ни препоръча да ускорим рязко харченето на парите от ЕС. Става дума за усвояване на средства, които ни се дават по Плана за възстановяване и устойчивост и по еврофондовете. Препоръките са още България да държи здраво бюджетния дефицит, да засили усилията за квалификацията на трудовата си сила и да намали зависимостта си от изкопаеми горива.
Насоките са част от цикъла на Европейския семестър - инструмент за координация на националните икономически политики в страните членки с европейските приоритети, договорени на европейско ниво, пише Дневник.
Препоръките за България са придружени с 90-страничен анализ, в който се казва, че конкурентоспособността на българската икономика пада. Причината - неефективна администрация и слабото прилагане на законите. Също заради недостига на квалифицирани работници и високоенергоемката и неефективна енергетика.
В анализа се казва, че "България остава държавата членка с най-нисък БВП на глава от населението и преживява бързо намаляване на населението", както и че е изправена пред значителни териториални несъответствия, особено в трите слабо развити северни района, които налагат приоритизиране на инвестициите.
Препоръките на Еврокомисията за справяне с проблемите са обобщени в четири групи:
ограничаване на растежа на нетните разходи и на бюджетния дефицит до 3% от БВП
значително ускорение на изпълнението на кохезионните програми и на Плана за възстановяване и устойчивост
подобряване на качеството на образованието и обучението
ускоряване на прехода към чиста енергия.
Комисията смята, че България може да ускори усвояването на средства, като ангажира и подобри работата на администрацията, включително на местно ниво. Също да подобри процедурите за обществени поръчки и засили независимостта и функционалността на регулаторите.
Брюксел не губи надежда и че ще бъде приет закон за еврофондовете, който дава повече власт на местните власти да разполагат с европейските пари. Законът е обещан в плана за възстановяване с аргумента, че ще максимизира ефекта от евросредствата.
Бюджет от близо 200 млрд. евро за 2025 г. предлага ЕК
В съветите настойчиво се препоръчва най-сетне да бъде предадена за одобрение допълнителната глава с енергийни реформи и проекти, която трябва да се прибави към Плана за възстановяване и устойчивост. Това би позволило допълнителни средства да се насочат към България, за да й позволят да извърши въглеродния преход до 2026 г.
Правителството на Николай Денков внесе искания от еврокомисията ревизиран план през октомври, но без енергийната глава. Тя трябва да съдържа проекти и административни мерки за намаляване на енергийната зависимост от Русия, но не е представена в Брюксел и до момента.
Снимка: iStock
Еврокомисията отчита още, че развитието на чистата енергия в България се забавя основно заради стагниране в развитието на вятърната енергия.
Няма напредък в намаляването на зависимостта от изкопаеми горива основно заради високата употреба на лични автомобили, малкия брой електрически коли, слабото развитие на жп транспорт и на устойчив градски транспорт.
По отношение на образованието еврокомисията отбелязва слабото представяне на българските ученици на тестовете, високата средна възраст на учителите, отпадането от училище сред ромските деца и казва, че правителството трябва да повиши качеството на образованието, като подобри преподаването и се фокусира върху обучението на уязвимите групи.
Еврокомисарят Илиана Иванова, в чийто ресор влиза и образованието, написа във "Фейсбук" по повод публикуваните в сряда препоръки, че "България не може да продължава с липсата на основни умения на близо половината от 15-годишните по математика, четене и природни науки".
"Страната ни се нуждае от рязко повишаване на публичните и частните инвестиции в изследвания и иновации и засилване на връзките между науката, образованието и бизнеса", пише Иванова.
https://www.facebook.com/eucommissionerivanova/posts/pfbid032SNhKAaDonBoWxLKgeWtHXSigFvoba1pE1aLAYRwUWPc35SnXNfiG5pethF4kaHsl
Според информационната система за наблюдение на усвояването на европейски средства (ИСУН) три години след началото на новите програми по еврофондовете за кохезионна политика са договорени едва под 22% от предвидените за България средства.
По плана за възстановяване е направено едно плащане - през 2022 г. Второто се задържа от миналата есен заради неизпълнението на три ангажимента. Приемане на закон за личния фалит, промени в закона за защита на подаващите сигнали и намаляване на дела на договорите по обществените поръчки с един участник.
