Психичното здраве продължава да бъде тема табу в България. За съжаление, трагичният случай с Биляна Петрова ни накара да си зададем въпроса доколко се говори за психичните заболявания у нас.
Обявиха млада майка на две деца за издирване в София
Издирваната млада жена от София е открита мъртва
Няма как да не бъдем тъжни за погубения живот на млада майка на две деца. Няма как да не усещаме буца в гърлото си, че млад човек се е чувствал неразбран, тревожен, паникьосан и не е открил правилната подкрепа и утеха. Не е открил рамо, на което да се облегне. Поглед, който да му даде надежда. И ръце, които да го стиснат здраво и да му кажат “всичко ще бъде наред”.
Едва ли вече има човек, който не е изпитвал паник атака и не се е чувствал тревожен. Но не просто “притеснен заради поредна глупост”, както някои Facebook коментатори биха го определили, а истински разтревожен до степен трудност да обясниш защо. И постоянен изцеждащ въпрос “защо на мен, с какво го заслужих, полудявам ли?”. Не, никой изпитващ подобни състояния не е луд. Просто психиката му е изтощена. Както мускулите болят, когато са пренатоварени. Или както гърлото започва да те дразни, когато си настинал.
Ако тялото ти подсказва чрез различни симптоми, че си настинал и имаш нужда от лекарство и почивка. То психиката ти намеква, че трябва да си обърнеш внимание чрез подобни сигнали на паник атаки, тревожност и депресия. Състояния, които не трябва да бъдат подценявани, а напротив - обгрижвани, разбирани и приемани.
Не можем да хвърляме обвинения към близките на Биляна Петрова, но можем да изразим огромна тъга, че покрай нейния случай само разбрахме колко подценявано е психичното здраве у нас. Какво бреме и срам изпитват хората, на които им се налага да преминат през подобни състояния. Колко съдени са майките, които изпитват следродилна депресия. Само човек, преминал през такъв труден етап в живота си може да разбере как сблъсъкът на хормони, емоции и отговорности не зависят от теб. И не, това не означава, че си лоша майка. Означава, че си силна жена, която преминава по собствен начин през майчинството и има нужда от професионална помощ, за да се справи.
Няма правилно и грешно. Няма утвърден метод, по който се става майка, по който се става истински човек. Трудностите са, за да се преминават. Родени сме сами на този свят, но не можем да продължим да бъдем саможивници до края на живота си. Затова се нуждаем от своите близки, от помощ и подкрепа. От разбиращо общество, което се образова, ако не е преминало и изпитало подобни състояния. От повече работодатели, които се грижат за доброто психично състояние на служителите си. От повече свободни разговори без укор и срам.
С мъка изразяваме съболезнованията си към близките на Биляна Петрова и към нейните деца. Една силна майка, която показа на българското общество, че все още приема психичното здраве като тема табу. Че ходенето на психолог и психиатър е срамно. Че следродилната депресия е “глезотия”.
Не, Биляна не си е отишла напразно, защото вярваме, че оттук-нататък всеки един от нас ще гледа отсрещния човек в метрото и на опашката в супермаркета, и ще си мисли “може би и този човек има трудности в живота си”. И не просто ще пита “как си” своите колеги, а загрижено ще ги изслушва. И не просто ще се интересува на вечеря “как мина денят ти”, а ще иска да чуе всяка една тревога.
Вярваме, че ще се превърнем в разбиращи хора, пред които няма да ни е трудно да споделим как се чувстваме. И когато някой го направи, ще потърсим начин да му помогнем, вместо да му залепим ненужен етикет.
Не сте сами, не се срамувайте и говорете открито за проблемите си! Ако имате нужда от подкрепа и помощ, може да я откриете на следните номера :
02 421 11 42 - Информационна линия за психично здраве
02 816 48 92 - БЧК - телефон на доверието
0888 429 730 - Дружество на психолозите в България
