Новият бюджет: Чиновниците заслужават повече пари от пенсионерите, съдейки по проекта, предложен от сглобката ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН с подкрепата на ДПС-Пеевски. Те спират прилагането на швейцарското правило за осъвременяване на пенсиите за тази година и вместо очакваните 8-9% от 1 юли ще дадат само 5% увеличение на пенсионерите.
Решението е доста изненадващо, като се има предвид, че се взема в последния момент, при започнала вече година. То е и доста неприятно на фона на обещанията за драстични увеличения на заплати в редица бюджетни сектори, при това със задна дата. Официално информацията не е потвърдена.
Окончателните данни за осигурителния доход и инфлацията вече са налице и потвърждаваха около 8,5% увеличение от 1 юли, каквото беше и очакването. Кабинетът обаче спира действието на швейцарското правило и вместо това предлага нова формула - вместо по 50% от ръста на осигурителния доход и на инфлацията, да се приложи 80% от ръста на инфлацията и 20% от ръста на осигурителния доход. Инфлацията е доста по-ниска от ръста на доходите, поради което осъвременяването ще е само с 5%.
В предишния проектобюджет на държавното обществено осигуряване за тази година бяха заложени 1,045 млрд. лв. разходи допълнително само за осъвременяването, а в доклада към него бе посочено, че очакваният процент по швейцарското правило е между 8 и 9. Сега правителството смята да си спести около 41% от тази сума, което е около 428,5 млн. лв. при общи разходи за пенсии за годината от 24,1 млрд. лв.
Швейцарското правило е заложено в чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване и не за пръв път правителство на ГЕРБ посяга върху прилагането му - ако се стигне до намаление на процента, това ще е завръщане към най-мрачните времена за пенсионерите от ерата "Борисов", когато пенсиите на практика бяха във фризера.
Честото вмешателство в този текст от Кодекса заслужи специално внимание в анализа на пенсионната система, извършен от широка работна група и огласен в края на миналата година. В него се казваше:
Прегледът на практическото прилагане на посочената разпоредба за осъвременяване на пенсиите показва, че почти няма година, в която осъвременяването да е осъществено при стриктно спазване на заложения в нея подход. Безспорно е, че стремежът е бил да се подкрепят най-ниските пенсии или да се постигне по-висок ефект върху размерите на всяка отделна пенсия. Но също така безспорно е, че различията в начините на осъвременяване не създават трайни и прозрачни очаквания както сред заинтересованите пенсионери, така и сред осигурените лица и обществото. Не на последно място страда и доверието в пенсионното осигуряване като цяло.
Слухове за модификация на швейцарското правило витаят, откакто бюджетните проекти на служебното правителство бяха изтеглени, за да се пишат нови, но социалният министър Борислав Гуцанов уверяваше, че категорично то ще бъде запазено. Последно министърът, който е от БСП, призна, че в момента инфлацията е ниска и има "различни виждания на народни представители от други партии да се увеличи компонентът, който е към инфлацията и по този начин да се намалят процентите за индексация, които трябва да станат от средата на годината". Гуцанов твърди, че "министерството сме против и категорично парламентарната група на "БСП - Обединена левица" сме против".
Преди седмица министърът твърдеше още, че сред партньорите в управляващата коалиция на този етап не е имало сериозна дискусия по темата. "Надявам се, че така ще останат нещата, защото за нас това е нещо, за което няма да направим стъпка назад", заяви той.
Варианти за различни проценти от предвиденото по КСО имаше и в анализите на пенсионната система, както и в актюерския доклад на НОИ, но на този етап нито един политик не ги е коментирал сериозно. Даже напротив - поради забавянето на инфлацията в следващите години се очакваха много по-ниски проценти на осъвременяване и Деница Сачева например е коментирала, че има нужда от преосмисляне на механизма за осъвременяване, за да не се стига до недоволство.
Припомняме промените в пенсиите през последните две години и в следващите години според прогнози и данни в последния актюерски доклад на НОИ, който е от 2024 г.:
В новия проект на бюджет е заложено увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се и на максималния осигурителен доход за всички от 1 април. Минималният става 1077 лв., за да се изравни с минималната заплата, а максималният - 4130 лв. Обезщетенията остават без промяна.
Проектът предвижда ограничаване на увеличението на заплатите в държавната администрация до 5 на сто, вместо първоначалните 10%. Изключение се допуска за увеличения на заплатите в сектор "Сигурност и отбрана" и "Образование".
Приходите, помощите и даренията по националния бюджет за периода 2025-2028 г. са в диапазона от 38,1% до 38,8% от БВП.
Разходите, трансферите и вноската в бюджета на ЕС по националния бюджет в средносрочен план са в диапазона от 40,5% до 41,0% от БВП.
Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период, съответно от 1 април 2025 г. на 4130 лв., за 2026 г. на 4430 лв., за 2027 г. – 4730 лв. и за 2028 г. – 5 030 лв.
През 2025 г. се предвижда ръст в размера на тол таксата, което ще доведе до увеличение в приходите с 198,9 млн. лв., като се достига размер на приходите на годишна база от 711,5 млн. лв., а за периода 2026-2028 г. се очаква ръст на приходите от тол такси в размер на 51,9 млн. лв., като се достигне размер на приходите на годишна база от 763,4 млн. лв. Увеличава се и размера на годишната винетка за леки автомобили до 97 лева.
Макроикономическата прогноза за прогнозния период, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да се повиши до 2,8% през 2025 г. и до 3% през 2026 г. Средносрочната годишна инфлация за следващата година се очаква да е 2,6 на сто.
Част от мерките за повишаване на приходите са свързани с отпадане на намалената ставка по ДДС за ресторанти и хотели, както и нулевата за хляба. Ще се лимитира и възможността за неполучени касови бележки по бензиностанциите.
Отпадането на намалената ставка от 9% на ДДС за доставката на туристически услуги и на услуга за използване на спортни съоръжения след 30.06.2024 г. и за доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги след 31.12.2024 г. са с общ бюджетен ефект от 371,5 млн. лв. допълнителни приходи за 2025 г. Отпадането на действието на нулевата ставка на ДДС за доставката на хляб и брашно след 31.12.2024 г. се очаква да има положителен бюджетен ефект от 93,4 млн. лв. за текущата година.
Изсветляването на сивата икономика в областта на горивата чрез лимитиране на възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се използват за предоставяне на други субекти с цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит по ДДС, се очаква да доведе до допълнителни приходи от 200 млн. лв. през 2025 г.
