12-годишната Сияна – обичано дете, внучка и ученичка с мечти и бъдеще – загина на пътя Телиш – Радомирци, въпреки че беше с предпазен колан. Историята ѝ, разказана от леля ѝ Памела Великова пред bTV, е не просто лична трагедия, а болезнен символ на катастрофалното състояние на пътищата и институционалната безотговорност у нас.
„Това дете беше закопчано. Всичко беше по правилата. И това не ѝ помогна“, казва Памела, едва сдържайки сълзите си.
Коланът не може да спаси, когато срещу теб се врязва тежък камион. Сияна е пътувала със семейството си – в колата са били дядо ѝ, баба ѝ и леля ѝ. Всички са с тежки наранявания, дядото е в критично състояние. Само едно дете никога няма да се върне у дома.
„Сияна беше уникално дете. Винаги с колан, винаги в столче, когато беше по-малка. Възпитана, разумна, винаги усмихната. Загина абсолютно невинна, защото държавата не си върши работата“, разказва Памела Великова.
Инцидентът се е случил на един от многократно сигнализираните участъци с лоша настилка, коловози, липсваща маркировка и изтрити знаци. Именно този път беше блокиран от протестиращи граждани, малко след смъртта на Сияна, които настояха не само за ремонти, но и за поемане на отговорност от АПИ и местните власти.
„Как може никой да не обърне внимание на тези жалби? На десетки подадени сигнали за състоянието на пътя? И колко още деца ще трябва да загинат, за да се разбере, че не става въпрос само за ламарини, а за човешки животи“, пита Памела.
Семейството на Сияна, приятелите ѝ и съучениците ѝ са в шок. Момичето е било слънчевото дете на класа – с отличен успех, активно в училищни дейности, мечтаещо да стане лекар.
„Да отгледаш дете 12 години с обич и грижа, и да го загубиш в миг – защото някой не си е свършил работата и защото пътищата са като бойно поле – това е непоносимо“, допълва леля ѝ.
Случаят със Сияна е трагичен, но не и изолиран. За пореден път в България губим дете не заради съдбата, а заради предвидима и предотвратима небрежност. От началото на годината десетки пътнотранспортни произшествия са свързани с неадекватна инфраструктура. 13 000 сигнала за лоши пътища са подадени само през 2023 г., но реална промяна липсва.
Коментарът на “Господарите”
Случаят на Сияна е вик за пробуждане. Колко още деца трябва да платят с живота си заради безхаберието на институциите? Лошите пътища не убиват сами – убиват с мълчаливото съучастие на онези, които трябва да ги поддържат. Ако не можем да опазим едно дете на пътя, какво изобщо пазим в тази държава?
Почивай в мир, Сияна. И нека името ти не бъде просто статистика, а начало на дълго отлагана промяна.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!