Рекорден брой чужденци учат в българските университети

През 2024 г. броят на чуждестранните студенти в България достига рекордните 15 737 души, или почти всеки десети студент у нас. Данните са от Националния център за информация и документация (НАЦИД), обобщени от „Отворено общество“ в рамките на Рейтинговата система на висшите училища. Това е двойно увеличение за едно десетилетие, което показва сериозния интерес към българското висше образование, особено в областта на медицината.

Откъде идват студентите?

Най-много чужденци идват от:

• Гърция – 3147 (20%)
• Великобритания – 2221 (14%)
• Украйна – 1655 (11%)
• Германия, Италия, Северна Македония, както и от Турция, Индия, Ирландия и Сърбия също има значителен брой студенти.

България привлича младежи от всички страни в ЕС с изключение на Малта.

Какво учат?

Най-предпочитано е медицинското образование. Почти двама от трима студенти от ЕС избират „Медицина“, а други популярни направления са Стоматология, Фармация и Ветеринарна медицина.

При студентите от страни извън ЕС интересите са по-разнообразни. Освен медицина и стоматология, се търсят и специалности като икономика, администрация и компютърни науки.

Къде учат?

Основните академични центрове са:

• София
• Пловдив
• Варна
• Стара Загора
• Плевен
• Благоевград (заради Американския университет и колежа по туризъм)

Над 80% от чуждестранните студенти са концентрирани в 10 университета, най-вече държавни.

Бакалаври или магистри?

Повечето чуждестранни студенти, особено от ЕС, са магистри по медицина. При тези извън ЕС се наблюдава по-голям дял бакалаври – основно по икономика и ИТ. За сравнение, едва 6% от чуждестранните студенти у нас са в магистратура след вече завършено висше образование, докато при българите този дял е 16%.

Потенциал и икономическо значение

България има огромен потенциал да привлича още чуждестранни студенти, особено от държави извън Европа. Георги Стойчев от „Отворено общество“ подчертава, че страната ни вече е дестинация №1 за британски студенти по медицина, но би могла да привлече и млади хора от други континенти, ако предложи по-голямо разнообразие от специалности на чужд език.

Пример за стратегическо значение е Плевен, където близо половината от студентите в медицинския университет са чужденци, а това формира около 4% от населението на града. Такива примери показват, че образованието не е само знание, но и икономически двигател.

Чуждестранните студенти не само пълнят аудиториите, но и вкарват свеж ресурс в университетите и местните икономики. България има шанс да се превърне в образователен хъб, ако развие още направления, осъвремени кампуси и политики за привличане на младежи от цял свят.