В Русия все повече хора се "оказват" "чуждестранни агенти"

Русия затяга трите закона, касаещи живота и работата на „чуждестранните агенти" в страната, съобщава DW. Такъв статут ще бъде даван на всеки, който сътрудничи с някои международни организации и помага при събирането на сведения в областта на военно-техническата дейност. Освен това за престъпления, свързани с „националната сигурност", се предвиждат по-строги наказания с лишаване от свобода.

В момента регистърът на „чуждестранните агенти" в Русия включва 964 позиции - 558 физически лица и 406 организации. Сред тях има немалко дейци на изкуството, учени, журналисти и политици, които не са напуснали Русия. 

С новите закони понятието „чуждестранен агент" се разширява - за такъв може да бъде обявен всеки, който работи или сътрудничи на международни организации, в които Русия не участва, или на чуждестранни държавни органи, ако техните действия се оценяват като заплаха за сигурността на страната. Освен това за „чуждестранни агенти" ще започнат да се признават и хората, които се занимават със събирането и разпространението на информации от военно-техническата област в Русия.

Същевременно се увеличават и наказанията - например за призиви за въвеждането на санкции срещу Русия: до пет години затвор и глоба от три милиона рубли (около 32 000 евро). Освен това се въвежда възможността за конфискуване на имуществото на „чуждестранните агенти", получено „от користни мотиви", на осъдените за „дискредитация на руската армия" и др.

България - страната на “чуждестранните агенти” (Коментарът на “Господарите”)

Формулировките, определящи статута на „чуждестранните агенти" в Русия, остават размити. 

Първоначално, съгласно приетия през 2012 година закон, такъв статут се дава на организациите, получаващи финансиране или друга поддръжка от чужбина. С течение на времето обхватът се разширява. В списъка се включват и медии, политици, правозащитници и журналисти. След началото на войната срещу Украйна в регистъра попадат представители на различни обществени слоеве - включително представителите на Далай Лама в Русия.

В списъка на „чуждестранните агенти" могат да бъдат открити 20 музиканти, 15 писатели, 14 предприемачи, седем режисьори и седем свещенослужители. Има и бивши представители на силовите структури, както и бивши дипломати. Формулировката за някои от тях е доста абстрактна: „намират се под чуждестранно влияние". Мнозина са избягали от страната, опасявайки се от по-нататъшно преследване.

Включването в регистъра на „чуждестранните агенти" налага редица ограничения и задължения. Така например при всяка своя публична изява засегнатият трябва непременно да обозначи, че е класифициран като „чуждестранен агент" - това важи и за музикантите, и за писателите. На рекламодателите пък е забранено да взаимодействат по какъвто и да било начин с „чуждестранните агенти".

Освен това те трябва редовно да отчитат доходите си - три пъти годишно, забранено им е да се кандидатират на избори, да работят в училища и във висши учебни заведения, да получават държавна финансова подкрепа, да създават съдържание за непълнолетни, да служат в армията и т.н.

Калужският епископ на църквите „Дума на живота" Алберт Раткин е решил да остане в Русия, макар да е определен за „чуждестранен агент". Той казва. че задължителната отчетност не го затруднява, защото не получава чуждестранно финансиране. Но заради ограниченията на властите той се е лишил от допълнителния си източник на доходи - даването на имущество под аренда. Раткин се опитва да протестира срещу статута си в съда, но засега безуспешно.

Освен това статутът на „чуждестранен агент" се е отразил на социалните му контакти, в частност в религиозните среди. 

„Хората започнаха да се страхуват, странят от мен като враг на народа." Протестантският свещеник е убеден, че законодателството е насочено към „изтласкване на нежеланите". 

„Виждаме колко хора заминаха - останахме единици. А как бих могъл да изоставя хората? Някой трябва да остане, за да напомня за съвестта, разума, сърцето."

Депутатката в градския съвет на Ржевск Екатерина Донцова от своя страна посочва, че етикетът „чуждестранен агент" фактически представлява забрана за упражняване на професията за политици като нея. В случая с Донцова най-вероятно е, че властите са започнали да се опасяват от нейната нарастваща протестна популярност. Въпреки ограниченията, тя не се замисля за емиграция. 

„Обичам страната си, извън зависимостта от властта и законите, които тя приема. Да заминеш означава да загубиш себе си."