АПИ дължи 50 000 лева обезщетение на жена заради абсурдната поддръжка на "магистрала" "Хемус"

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е осъдена от Върховния касационен съд да изплати обезщетение от 50 000 лв. на жена, пострадала тежко при катастрофа на автомагистрала „Хемус“. Решението е окончателно и постановено в края на април. Освен главницата, АПИ трябва да плати и законната лихва от 26 656 лв., начислена от датата на инцидента – 9 октомври 2020 г.

Катастрофата е причинена от лошо поддържан участък на пътя, върху който жената попада при престрояване. Въпросната отсечка е имала дупка, скрита под вода вследствие на проливен дъжд. В резултат на това се е образувал аквапланинг, довел до загуба на контрол и сблъсък с още два автомобила.

Съдебната експертиза показва, че отводнителната система на магистралата не е функционирала поради запушени с трева шахти. Това е довело до задържане на вода върху пътното платно и е определено като пряка причина за произшествието. Медицинската експертиза разкрива, че жената е получила сериозни травми – гръдна контузия, увреждане на бял дроб, гръбначна и тазова травма, довели до временна опасност за живота ѝ и неспособност за самостоятелно обслужване в продължение на месеци.

АПИ се е опитала да прехвърли отговорността върху държавната компания „Автомагистрали“ ЕАД, но съдът е отхвърлил това с аргумента, че поддръжката се възлага само чрез изрични поръчки от страна на АПИ – каквито в конкретния случай не са били доказани.

Решението на Върховния касационен съд по случая с пострадалата жена на магистрала „Хемус“ е важен сигнал, че институционалната безотговорност няма да остане без последици. Пътната безопасност не е въпрос на „прехвърляне на вина“, а на навременно поддържане, контрол и превенция. В случая, липсата на функционираща отводнителна система не е просто технически пропуск – тя е пряк риск за живота и здравето на гражданите, които ежедневно разчитат на пътищата, поддържани от държавата.

Тревожно е, че агенции като АПИ, вместо да поемат отговорност, търсят формални вратички, за да се измъкнат от последствията. Това подкопава доверието в институциите и поставя под въпрос ангажимента им към обществения интерес. Да се поддържа една магистрала не означава просто да се закърпи дупка или да се постави знак, а да се осигури среда, която не застрашава живота на никого.

Този прецедент е ясен урок – институциите няма как да избягат от отговорност, когато бездействието им води до човешки страдания. Всеки гражданин има право да се движи по безопасни пътища и когато това право бъде нарушено, справедливостта трябва да бъде въздадена. Надеждата е, че това съдебно решение ще бъде начало на по-сериозно отношение към поддръжката на инфраструктурата, преди следващият пострадал да се окаже просто поредната жертва на системна небрежност.