Европейският съюз започва процедура за изграждането на до седем гигафабрики за изкуствен интелект в различни части на Европа. Инициативата е част от усилията на Брюксел да увеличи собствения си изчислителен капацитет, да намали зависимостта от външни доставчици и да превърне Европа във водещ център за разработване на усъвършенствани AI технологии.
За проектите са предвидени до 10 млрд. евро европейско и национално публично финансиране. Очакванията са чрез него да бъдат привлечени най-малко още 20 млрд. евро частни инвестиции.
Новите съоръжения трябва да осигурят достъп до мощна изчислителна инфраструктура на стартиращи и разрастващи се компании, малки и средни предприятия, промишлени дружества, университети, научни организации и публични институции.
Капацитетът ще може да се използва за обучение, адаптиране и работа с най-усъвършенстваните модели на изкуствен интелект. Гигафабриките трябва да съчетават високопроизводителни AI процесори, облачни технологии, специализиран софтуер, високоскоростна свързаност и енергийно ефективни центрове за данни.
Проектът ще допълни съществуващата европейска мрежа от 19 фабрики за изкуствен интелект. Според Европейската комисия двете инициативи трябва да укрепят технологичната независимост, устойчивостта и стратегическата автономност на ЕС, пише Mediapool.
За финансиране могат да кандидатстват консорциуми или дружества със специална инвестиционна цел. В тях могат да участват частни компании, държавни и местни институции, инвеститори, университети и други партньори.
Една гигафабрика може да бъде изградена на едно или на няколко места в рамките на една държава членка. Допускат се и трансгранични проекти, при които изчислителната инфраструктура е разпределена между няколко държави.
Предложенията ще преминат през конкурентна оценка, след която ще бъдат избрани проектите, които отговарят на техническите, финансовите и организационните изисквания.
Осемнадесет държави участват в общото финансиране
Съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии EuroHPC и държавите членки ще възлагат съвместно обществени поръчки за достъп до изчислителните ресурси на избраните гигафабрики.
В инициативата участват 18 държави: Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия, Испания и Швеция.
Тези страни са подписали споразумение за съвместно възлагане на обществени поръчки и трябва да осигурят национално финансиране, съответстващо на европейската подкрепа.
Процедурата е разделена на две обособени позиции и две последователни фази на развитие.
До четири проекта в първата група
В първата обособена позиция могат да бъдат избрани до четири проекта. Всеки от тях може да получи до 100 млн. евро европейско финансиране през първата фаза и до още 400 млн. евро през втората.
В началния етап всяка гигафабрика трябва да разполага поне с толкова модерни AI процесори, колкото са инсталирани в най-мощната действаща фабрика за изкуствен интелект в Европа.
През втората фаза изчислителният капацитет трябва да бъде увеличен най-малко три пъти.
По-големи проекти във втората група
Втората обособена позиция предвижда подкрепа за до три проекта с по-голям капацитет. Всеки от тях може да получи до 200 млн. евро през първата фаза и до още 800 млн. евро през втората.
Избраните съоръжения трябва първоначално да разполагат с до два пъти повече най-модерни AI процесори спрямо най-мощната фабрика в Европа.
През втория етап капацитетът им трябва да нарасне най-малко четири пъти.
Договорен достъп до американски чипове
Консорциумите ще могат да поръчват хардуер от доставчици в Европа и от държави, определяни като партньори със сходни стратегически интереси.
Част от обществените поръчки може да бъде насочена към европейски стартиращи и разрастващи се компании. Целта е наред с изграждането на инфраструктурата да бъде укрепена и европейската верига за доставка на цифрови технологии.
Европейската комисия е подписала писма за намерения с американските производители AMD, NVIDIA и Qualcomm. Чрез тях трябва да бъде улеснен достъпът на бъдещите консорциуми до необходимите процесори и друго специализирано оборудване.
България рискува да остане извън инициативата
По време на управлението на Росен Желязков България обяви намерение да разработи проект за AI гигафабрика съвместно с IBM. След първоначалните изявления обаче не беше представена публична информация за създаден консорциум, конкретна площадка, финансов модел или напредък по подготовката.
При липса на готов проект и необходимите партньорства страната рискува да не успее да кандидатства в рамките на обявения срок. Това би означавало пропусната възможност за европейско финансиране и участие в една от най-големите технологични инфраструктурни инициативи на ЕС.
Срокът за кандидатстване е през ноември
Проектни предложения могат да бъдат подавани до 12 ноември 2026 г.
Оценяването ще бъде управлявано от EuroHPC, а решенията за избраните проекти се очакват в началото на 2027 г.
След това трябва да бъдат подписани рамковите и конкретните договори, така че строителството да започне през 2027 г.
Очакването е всяка избрана гигафабрика да започне работа до 18 месеца след подписването на договорите.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!