АПАЗ настоява за проверка след сигнал за пациенти, принуждавани да даряват кръв

Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ) поиска Министерството на здравеопазването да провери практиката лечебни заведения да изискват дарителски бележки за кръводаряване като условие за хоспитализация или планово оперативно лечение.

Повод за сигнала е случай с 86-годишна жена, на която предстои планова операция. Сред необходимите документи за прием лечебното заведение е посочило „дарителска бележка за двама кръводарители“, като е изискало те да бъдат издадени от център по трансфузионна хематология в София, Перник, Кюстендил или Благоевград.

Кръвта обаче е била дарена в друг град в страната, за което е издадена съответната дарителска бележка. Първоначално лечебното заведение е отказало да приеме документа с аргумента, че кръводаряването не е извършено в една от предварително посочените области.

Премиерът: Създаваме координационен съвет за изграждането на Националната детска болница (видео)

Случаят поставя два основни въпроса пред здравното министерство – има ли нормативно основание пациент да бъде задължаван да осигурява определен брой кръводарители, за да бъде хоспитализиран или опериран, и може ли болница да определя в кой град или област трябва да бъде извършено кръводаряването.

Според АПАЗ доброволното кръводаряване трябва да бъде насърчавано, но това е различно от поставянето на определен брой дарители като условие за лечение. От организацията подчертават, че достъпът до медицинска помощ не би трябвало да зависи от това дали пациентът или неговите близки могат да намерят необходимите кръводарители.

Още през 2022 г. Националната здравноосигурителна каса е посочила в официално становище, че лечебното заведение не следва да изисква дарителска бележка като задължително условие за хоспитализация. АПАЗ се позовава и на принципите на доброволност и безвъзмездност, заложени в законодателството за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.

От организацията предупреждават, че подобна практика може да създаде и предпоставки за нерегламентирани услуги. При необходимост спешно да осигурят кръводарители семействата на пациенти могат да се окажат в ситуация, в която да търсят хора срещу заплащане. Така проблемът с недостига на кръв се прехвърля върху конкретния пациент и неговите близки.

АПАЗ поставя под въпрос и изискването кръводаряването да бъде извършено в определени области. Според организацията в парламентарен отговор от 5 септември 2025 г. Министерството на здравеопазването е посочило, че законът не въвежда ограничения за мястото на кръводаряване и гражданите могат да даряват кръв във всеки център или отделение по трансфузионна хематология в страната.

От ведомството тогава са посочили и че от 2014 г. функционира Национална автоматизирана информационна система по трансфузионна хематология, в която се съхраняват данни за дарителите, дарените единици кръв, резултатите от изследванията и тяхното местоназначение. Според същия отговор т.нар. дарителска бележка е работен документ и не е обвързана с правни последици.

На този фон АПАЗ настоява здравното министерство да провери доколко широко разпространена е практиката болници да включват дарителски бележки сред задължителните документи за прием. Организацията иска и да бъде изяснено има ли правно основание за подобно изискване, както и за въвеждането на ограничения според мястото на кръводаряване.

От АПАЗ настояват при установяване на такива практики да бъдат предприети необходимите действия и лечебните заведения да получат ясни и единни указания.

Според организацията кръводаряването трябва да остане акт на доброволност и солидарност, а не да се превръща в условие за достъп до лечение. „Пропуск за болницата“ не би трябвало да бъде нещо, което пациентът трябва да осигури чрез свои близки, приятели или познати, категорични са от АПАЗ.