Астероидът, избил динозаврите, е окислил океаните почти мигновено

Това, което се е случило с динозаврите, когато астероид с диаметър 10 километра ударил Земята преди около 66 милиона години в района, който е днес Мексико, е добре известно - той ги е изтрил от лицето на планетата.

От друга страна, точната съдба на разнообразните обитатели на нашата планета по онова време - амонити, гигантски мосазаври и други морски създания, не е толкова добре проучена.

Нови изследвания обаче показват, че същият инцидент, който допринесъл за края на ерата на динозаврите, е окислил океаните на планетата и поради това е нарушил хранителната верига, която поддържала подводния живот. Това от своя страна е довело до масово изчезване на най-различни видове.

Проучването, публикувано в понеделник, има за цел да засили хипотезата, че унищожаването на морския живот вследствие на сблъсъка с астероида и разлагането на богати на сяра скали, вкарващи киселинна вода в океаните, било също толкова тежко, колкото и унищожението на сушата.

„Това е било светкавично окисляване, което е трансформирало екосистемите за милиони години напред“, твърди Ноа Планавски, който е биогеохимик в Йейл и един от авторите на изследването.

"Бяхме шокирани, че всъщност открихме това", добави той.

Ударът от астероида Чиксулуб, наречен така заради кратера, който създал около Мексиканския залив, изпратил скални колони в земната атмосфера, изгорил горите на планетата и създал цунамита далеч отвъд океаните, но връзката между сблъсъка и морското изчезване на видове досега не бе установена.

Проучването на връзката било цел на геохимика Майкъл Хенехан, когато той присъствал на конференция през 2016 г. в Холандия и била планирана групова екскурзия до пещерната система в Геулхерберг, която съдържала камъни от края на Кредовия период.

Там той се натъкнал на изненадващо дебел скален слой, изграден от сива глина, който се е образувал точно след удара на астероида. Нямайки подходящи торбички, за да вземе проби от скалата, той изхвърлил обяда от пликчетата, в които го съхранявал и вместо това там съхранил пробите.

Обратно в лабораторията на Йейлския университет, д-р Хенехан, който сега е изследовател в "GFZ Helmholtz Center" в Германия, почистил пробите и открил хиляди фосилни черупки на малък морски планктон, наречен "foraminifera", или накратко „forams“.

Намирането на толкова много черупки е било късмет, обясни той, тъй като те са запазили следи от химичния елемент бор, който се намира рядко в такива вкаменелости, но от него може да се извлече информация за нивата на киселиността във водата в древността.

Д-р Хенехан и неговият екип изследвали бора и установили, че относителните пропорции на два изотопа на елемента са се променили рязко точно в момента на удара.

В черупки като тези, обясни д-р Планавски, пропорциите на борните изотопи се променят, когато киселинността на океаните се повиши и тъй като тази древна промяна се е случила през първите 100 до 1000 години след удара, това означава, че океаните са станали кисели практически за една нощ.

По времето, когато астероидът се разбил, имало и интензивна вулканична активност в днешна Индия, която довела до изтичането на над 300 000 кубични километра лава в продължение на около милион години.

Дълго време не беше ясно дали изчезването на морската маса произтича от промените, породени от вулкачната активност или от астероида, но тъй като изменението на бора се е случило точно при сблъсъка, вече е очевидно, че астероидът е имал по-голям ефект.

"Това е огромно доказателство, че окисляването на океана е причинено от астероида, а не от вулканите", твърди д-р Хенехан.

Светкавичното окисляване и масовото изчезване, макар да са се случили в древността, все още са от значение за съвременния ни свят. Според доклади на Междуправителствения панел на ООН за изменението на климата, човешките емисии на въглероден диоксид не само затоплят планетата, но и окисляват океаните.

"Съвременното окисляване на океанската вода се случва със скорост и мащаб, сравними с окисляването вследствие на астероида и тези резултати показват, че е много вероятно да видим същите последствия за океана в идните 100 години", твърди д-р Планавски.

Източник: New York Times