Гръцки медии критикуват споразумението за цар Самуил

Гръцки медии отправиха остри критики към споразумението между България и Гърция за връщането на църковни реликви, съхранявани в Националния исторически музей в София. В публикации от 8 ноември няколко гръцки издания поставят под съмнение условията на договореностите, правния статут на върнатите предмети и обвързването на процеса с предаването на останките на българския владетел цар Самуил.

Сред изданията, които критикуват споразумението, са „Димократия“, „Атика Таймс“ и „Кефалония Магазин“. В техните материали се поставя въпросът дали Гърция действително е получила обратно собствеността върху историческите ценности или става дума единствено за временното им предоставяне за съхранение и ползване, пише bTV.

В публикация със заглавие „Нови въпроси около споразумението с България заради частичното връщане на свети реликви в Серес“ вестник „Димократия“ определя договореностите като „неравнопоставено споразумение с България“.

Тепърва ще правят ДНК анализ на костите, за които Гърция твърди, че са на цар Самуил

Изданието критикува решението на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и министъра на културата Лина Мендони, като поставя въпроса защо върнатите реликви не са предадени и на манастира „Панагия Ейкосифиниса“.

Основното притеснение на авторите е свързано със собствеността върху предметите. Според публикацията те не са прехвърлени окончателно на гръцката държава, а са предоставени в режим на безвъзмездно ползване.

„Реликвите не са предадени на Гърция като собственост, а са поставени в режим на безвъзмездно ползване“, пише „Димократия“, цитирано от БГНЕС.

Още по-остър е тонът на „Атика Таймс“. В материал озаглавен „Българска „неприличност“: Дадохме им останките на Самуил, а те реагират срещу откраднатите реликви, които ни върнаха“, авторът обвинява България, че историческите предмети са били изнесени от гръцки църкви по време на Първата световна война.

Според изданието става дума не за законно придобити ценности, а за разграбване по време на българската окупация. „Не ставаше дума за дарения или законни покупки, а за разграбване по време на българската окупация“, се посочва в публикацията.

„Атика Таймс“ повдига и въпроса за прозрачността около музейната документация. Изданието твърди, че Националният исторически музей в София не е оповестил пълния списък на историческите ценности и че общо 53 предмета продължават да фигурират като българска собственост в музейните регистри.

„Предметите – общо 53 – дори не са заличени от регистрите на музея и продължават да се водят като българска собственост“, пише авторът.

В материала е цитиран и Александър Касамов, юрист и изпълнителен директор на програмата „Достъп до информация“. Той определя отказа за предоставяне на информацията като „странен и юридически необоснован“.

Критики към споразумението отправя и „Кефалония Магазин“. В публикация на Хараламбос Пападопулос със заглавие „Неравнопоставено ли е бездействието, господин Мицотакис? Не! Неравнопоставено е да даваш насрещни престации, за да ти върнат онова, което са ти отнели!“ авторът поставя под въпрос самия принцип на договореностите между двете държави.

Особено внимание е отделено на връзката между връщането на църковните реликви и предаването на останките на цар Самуил и друг антропологичен материал на България.

„Защо възстановяването на една историческа несправедливост беше обвързано с предаването на останките на цар Самуил и друг антропологичен материал?“, пита авторът.

Изданието също поставя въпроса дали става дума за окончателно връщане на реликвите, или само за взаимно предоставяне за съхранение, без промяна на собствеността.

В заключение публикацията отправя и критичен въпрос към гръцките власти: „България постигна една национална цел. Какво осигури окончателно Гърция?“.

Така споразумението между София и Атина предизвика дебат в гръцките медии не само за историческата принадлежност на църковните ценности, но и за юридическите параметри на тяхното връщане и условията, при които двете държави са постигнали договореност.