България е „неприятелска“, но руснаци държат над 10 000 имота у нас

Руски граждани и руски компании продължават да притежават значителен брой имоти и търговски дружества в България, въпреки че след началото на пълномащабната война срещу Украйна Москва обяви страната ни за „неприятелска държава“. Това показват данни на Агенцията по вписванията, получени от „Сега“ след съдебна битка по Закона за достъп до обществена информация.

Според справката в Имотния регистър се откриват 14 229 имотни партиди и 10 375 собственици, свързани с руска националност или държава по седалище. Те са собственици на 10 954 недвижими имота в България. Най-голяма концентрация има в община Несебър, където са регистрирани 5106 имота. Следват Варна с 934, Поморие с 851, Бургас с 810, Банско с 659 и Созопол с 468 имота.

Особено показателно е, че 8723 имотни партиди са създадени след 24 февруари 2022 г. - датата, на която Русия започна пълномащабната си война срещу Украйна. Тоест значителна част от сделките с имоти са се случили именно след началото на войната.

От Агенцията по вписванията уточняват, че данните не могат да се приемат като абсолютно пълни, защото вписването на гражданство или държава по седалище не е задължително обстоятелство. Информация за националност се въвежда само ако присъства в нотариалния акт.

Справката показва, че руснаци имат имоти в цялата страна. Освен морските общини, значителен брой имоти има и в София, Балчик, Бяла, Приморско, Царево и други райони. Данните обаче са представени по партиди, а не по електронни партиди, което затруднява проверката на конкретни параметри като размер, история на собствеността и цена на придобиване.

По отношение на фирмите, Агенцията по вписванията отчита 7854 търговски дружества, в които съдружник или едноличен собственик на капитала е руски гражданин или руско юридическо лице. Това представлява 0,84% от всички регистрирани и незаличени капиталови дружества в България. От тях 944 записа са въведени след началото на войната в Украйна.

В справката има и данни за 37 отказа за вписване по заявления, засягащи 18 конкретни дружества, свързани с руски капитали или санкционирани лица. Сред тях са „ВТБ Капитал“, „Еврохим Агро България“, „Комплишънс Дивелъпмънт“, „НИС Петрол“, СОК „Камчия“ и Домът на Москва в София.

Особено внимание привлича случаят със СОК „Камчия“, който е собственост на град Москва. За него са отказани промени в управлението. Отказан е и опит за прехвърляне на собственост, свързан с Дома на Москва в София, между две структури на град Москва.

При „Еврохим Агро България“ Агенцията по вписванията се позовава на европейските санкции срещу олигарха Андрей Мелниченко и съпругата му Александра. В справката се отбелязва, че прехвърлянето на собственост към съпругата му е станало в деня преди той да бъде санкциониран, като българските власти приемат, че тя също се облагодетелства от него.

При „НИС Петрол“, контролирана чрез сръбската „Нефтена индустрия на Сърбия“ и свързана с „Газпром нефт“, са отказани пет опита за увеличение на капитала от 500 хил. на 220 млн. лв. чрез апорт на вземания по заеми.

Агенцията е отказала и регистрация на редица нови транспортни фирми, основани от руски граждани, тъй като предметът им на дейност включва транспортни услуги - сектор, който попада под ограниченията спрямо руски превозвачи и оператори.

Любопитен детайл е случаят с фирмата „Магна Виста“, която два пъти за по-малко от месец се е опитала да увеличи капитала си чрез апорт на хеликоптер с руска регистрация. Това е блокирано по силата на регламентите за забрана на авиационни активи.

Има и откази, свързани с беларуски граждани и фирми, заради участието на Беларус в агресията срещу Украйна.

Общата картина показва, че руският капитал продължава да присъства сериозно в България - чрез имоти, фирми, държавни активи и опити за нови регистрации. Въпросът е доколко институциите ще успеят да затварят пролуките, през които санкционирани лица и свързани с Русия структури се опитват да запазят или разширят влиянието си.