България е първенец по бавни и скъпи магистрали

България се оказва шампион по бавни и скъпи магистрални строежи в Европейския съюз. Докато за последните пет години Румъния и Чехия са пуснали по над 200 км нови магистрали, а Унгария – 123 км, у нас в експлоатация са въведени едва 39 км за периода 2020–2024 г., показват данни на Евростат и НСИ.

България започва да изгражда магистралната си мрежа още през 1974 г. За повече от половин век са построени около 900 км, което прави средно по 17 км годишно. Ако това темпо се запази, планираната магистрална мрежа може да не бъде завършена дори през този век.

През последните години строителството у нас се движи мъчително бавно. Протестите заради разбити пътища се превърнаха в ежедневие, а политическата нестабилност – 7 правителства за 3 години – допълнително блокира процеса. В същото време цените на строителството са скочили над два пъти, заради пандемията, войната в Украйна, инфлацията и ръста на заплатите.

По думите на пътния експерт Ясен Ишев, основният проблем е, че държавата не плаща редовно. Строителният бранш има да получава над 500 млн. евро за фактурирана работа и още толкова за изпълнена, но нефактурирана. Това е причината да се замразят ключови проекти като пътя Видин–Монтана, да не стартира магистралата Русе–Велико Търново и напредъкът по Хемус да е минимален.

Въпреки че България удвои магистралната си мрежа в периода 2007–2025 г. благодарение на европейските фондове и вече разполага с 875 км, напълно завършени са само „Тракия“, „Марица“ и „Европа“. По Струма остава критичният участък през Кресненското дефиле, който няма да е готов преди 2030 г.

Северна България остава почти без магистрали – едва 127 км, докато в Южна те са 718 км. Липсват и ключови връзки север–юг: тунелът под Шипка се бави от 2013 г., а за Петрохан се говори от десетилетия без реален напредък.

На този фон Румъния е пълната противоположност. Страната планира да пусне 250 км нови магистрали само през 2026 г., използва европейски средства, включително инструмента SAFE, и създаде специална компания за управление на големите инфраструктурни проекти – CNIR. В момента Румъния е най-големият строител на магистрали в ЕС, с мрежа от над 1400 км.

Парадоксално, български пътно-строителни фирми успешно работят в Румъния, където цените са с 40–60% по-високи, но плащанията са редовни. „В България ни обвиняват в корупция, а държавата бави парите с години“, коментира анонимно строителен предприемач.

Коментарът на "Господарите"

Магистралите са кръвоносната система на икономиката – но у нас пациентът от години е на системи.
Не защото не знаем как се строи, а защото не знаем кога и с какви правила.

Докато в Румъния се строи на конвейер, в България се строи на пауза – между избори, служебни кабинети, обещания и неплатени фактури. Резултатът е предвидим: малко километри, много скандали и цени, които никой не може да обясни ясно.

Истинският абсурд е, че същите фирми, които у нас са под постоянни съмнения и без паричен поток, в съседни държави строят бързо и ефективно. Разликата не е в асфалта, а в държавата като възложител – дали плаща, дали планира и дали носи отговорност.

Докато това не се промени, ще продължим да сме европейски шампиони – не по километри магистрали, а по изгубено време.