На 6 май – Деня на храбростта и Българската армия – си струва да си спомним, че храбростта не винаги носи пагон. Тя живее и в онези хора, които без задължение, без заплата, без шумни титли и церемонии влизат в огъня, спасяват приводнени къщи, вадят изгубени в планината, гмуркат се под вода и носят надежда там, където хаосът царува.
Доброволците на България не търсят признание – те търсят действие. И често са първите, които пристигат на мястото на бедствието.
„Каузата е доброволчество“, казва ръководителят на доброволно формирование „Сърница“ Аки Кисьов. „Всички тук са дошли по свое желание.“
Сред тези храбри хора е Калоян Атанасов – започнал още на 14, днес студент по право и ръководител на „Пловдив 112“. А Георги Влайков от „Аварийно спасяване“ – Пловдив споделя за мисии от Караманмараш до Царево и Каравелово: земетресения, наводнения, горски пожари.
Но те не се смятат за герои.
„Героите са по филмите. Ние просто питаме: направихме ли достатъчно?“, казват. А когато работата е свършена добре – чувството е удовлетворение, не гордост.
Доброволчеството има лице, но и трудности
„На хартия всичко е перфектно, но в реална обстановка – често не работи“, казва Красимир Каракашев, ръководител на Националния отряд за реакция при бедствия. Той изтъква тромавата комуникация между институции, липсата на ясен контрол върху средствата и еднаквото субсидиране – без оглед кой реално работи.
Въпреки тези пречки, доброто не спира. Оператори, спасители, медици, водолази и планински екипи – всички се готвят непрекъснато, включително в учебна среда край яз. Белмекен, където се тренират най-тежките сценарии.
На 6 май честваме храбростта на армията, но нека отдадем признание и на доброволците – армията без пагон, която действа, когато всеки друг се отдръпва. Те не носят оръжие, но са щит за хората в нужда. И това също е храброст.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!