Историята на 12-годишния Радослав от Луковит е ужасяващо напомняне колко далеч може да стигне човешката жестокост и колко крехка е сигурността на едно дете в нашето общество. Побой, преследване, страх, и накрая – полет от мост. Не в игра, не в сън, а в реалността, която едно дете ще помни цял живот.
Няма оправдание, няма обяснение, няма „грешка“. Това не е недоразумение, това е брутално насилие. И ако държавата, институциите и обществото мълчат или подценят случилото се, утре може да е другото дете. Нашето дете.
Не може „не е починал“ да е успокоение. Не може две счупени ръце, вътрешни травми и кошмари да бъдат окачествени само като „средна телесна повреда“. Това е опит за убийство – физически, емоционален и морален.
Когато агресията срещу дете не срещне справедлив отговор, тя се превръща в послание: че силата е по-важна от правото. Нека не го допускаме. Нека извикаме всички заедно: „Децата ни не са жертви, те са бъдещето!“
Справедливост за Ради. Справедливост за всяко дете.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!