Бизнесът се сдоби с допълнителни тежести в бюджета 2026

Министерството на финансите стоварва нова тежест върху бизнеса от 1 януари: всички фирми ще бъдат задължени да използват единствено софтуер за отчитане на продажбите, одобрен от НАП. Мярката идва в момент, в който търговците буквално току-що инвестираха сериозни средства, за да пренастроят фискалните си устройства да работят едновременно в левове и евро, а сега за няколко седмици трябва да сменят и целия софтуер.

Новото изискване е вкарано тихомълком в проектобюджета за 2026 г., публикуван с близо месец закъснение. Според МФ целта е да се пресече неотчитането на обороти, манипулирането на данните и да се докарат допълнителни приходи в размер на около 320 млн. евро. На практика обаче става дума за реанимация на злополучния СУПТО режим по Наредба Н-18, който през 2019–2020 г. буквално подлуди бизнеса със сложни, неясни и скъпи за изпълнение изисквания. Тогава Върховният административен съд обяви ключови части от наредбата за нищожни именно защото държавата не беше направила оценка на въздействието и разходите за фирмите, а парламентът беше принуден да превърне режима във „доброволен“. Сега същото задължение за ползване единствено на софтуер, одобрен от НАП, се връща през задната врата – отново без оценка на въздействието, без реални разисквания и най-опасното – в абсурдно кратък срок за прилагане.

Докато бизнесът още адаптира системите си към еврото, държавата му подлага нов капан. Депутатът от ДБ Ивайло Мирчев предупреждава, че така самата държава поставя фирмите в невъзможност да изпълнят изискванията – особено производствени предприятия с множество търговски точки и големи ERP системи, за които е технически невъзможно да преработят всичко за месец. В резултат много компании ще са изправени не пред избор дали да спазят закона, а пред дилема дали да платят глоби заради чужда прибързаност.

Мярката със СУПТО не е изолиран случай, а част от цялостна бюджетна конструкция, в която дефицитът от 3% от БВП се гони не чрез реформи и спестяване, а чрез надути прогнози за приходи. Заложен е рязък скок на постъпленията от ДДС с 35% до близо 15 млрд. евро, при положение че дори заложеният 33-процентов ръст за тази година няма да бъде изпълнен. За да навакса, МФ признава, че разчита основно на още по-затегнат фискален контрол – разширяване на списъка на стоките с висок фискален риск и въвеждане на мобилно приложение за следене в реално време на движението на превозните средства, които ги транспортират. На хартия това трябва да донесе над 1,4 млрд. евро допълнителни приходи, но никой не е сметнал колко ще струва внедряването и поддръжката на тези системи за бизнеса.

Картината се допълва от по-висока данъчно-осигурителна тежест. Осигурителните вноски се вдигат с 2 процентни пункта, минималната заплата отива на 620 евро (1213 лв.), максималният осигурителен доход – на 4600 лв. Икономистите предупреждават, че това неизбежно ще тласне част от работодателите и работниците обратно към сивия сектор. В същото време данък дивидент се вдига от 5 на 10% уж в името на „по-справедливо“ облагане на доходите от труд и капитал, но експерти вече напомниха очевидната вратичка: досега собствениците плащаха 10% корпоративен данък плюс 5% дивидент, а занапред могат съвсем законно да разпределят печалбата само като дивидент и да плащат общо по-ниски 10%.

На този фон повишаването на таксата за хазартните оператори от 20 на 25% изглежда повече като символичен жест, отколкото като сериозна мярка – очакваните допълнителни приходи са само 32 млн. лв. при милиарди, които държавата планира да извади от джоба на бизнеса и работещите.

Работодателските организации реагираха остро не само на конкретните мерки, но и на начина, по който се прави бюджетната политика. Асоциацията на организациите на българските работодатели определи като недопустима практиката проектобюджетът да се публикува в последния момент, а социалните партньори да бъдат притискани да дадат становища за часове. В писмото си до вицепремиера Томислав Дончев и финансовия министър Теменужка Петкова работодателите говорят за неглижиране на социалния диалог, за отказ от реформи и ефективност на публичните разходи и за грубо отстъпление от нееднократно декларирания ангажимент данъчно-осигурителната система да не се пипа.

Коментарът е прост: вместо да оптимизира собствените си разходи и да реформира администрацията, държавата отново избира най-лесното – да прехвърли цената върху бизнеса и хората, които реално произвеждат и работят. СУПТО се връща като лош римейк на вече провален експеримент, но този път с още по-малко време за подготовка и още по-голям риск от парализирани системи и валеж от глоби. Борбата със сивата икономика и „балансираното облагане“ звучат добре в презентация, но когато се превърнат в хаотично наливане на нови изисквания, резултатът е предвидим: повече сив сектор, по-малко доверие и още по-голямо усещане, че държавата не е партньор, а хищен монополист над бизнеса.