Предлагат увеличение на осигурителните прагове от 1 август 2026 г.

Започва бюджетната процедура за 2026 г., като основният акцент в нея ще бъде поставен върху финансова дисциплина, ограничаване на разходите и контрол върху дефицита. Това обяви заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев, който представи равносметка за състоянието на държавните финанси и очерта мерките, които предстои да бъдат предложени.

По думите му данъците няма да бъдат променяни, пенсиите ще бъдат увеличени със 7,8% от 1 юли тази година, а социалните разходи за най-уязвимите групи няма да бъдат намалявани. Финансовият министър уточни, че целта е бюджетът да бъде подготвен в съкратени срокове и приет до 1 юли.

Донев обяви, че към 30 април 2026 г. дефицитът по консолидираната фискална програма е 1,4% от БВП, или 1 млрд. и 750 млн. евро. Освен това държавата има значителен обем разходи, които предстои да бъдат разплатени. По думите му става дума за 2 млрд. и 554 млн. евро, включително фактурирани, но неплатени капиталови и текущи разходи, извършени дейности, по които предстои фактуриране, както и наследени стари разсрочени задължения, информира NOVA.

Финансовият министър сравни състоянието на държавния бюджет с това на средностатистическо българско семейство, при което разходите надвишават доходите, част от сметките остават неплатени, а заемите се превръщат в честа необходимост. Според него досегашният подход е бил „харчим днес, да му мислят следващите“, което е довело до натрупване на дефицити и отложени плащания.

Донев посочи и конкретни решения от предходната година, които според него затрудняват бюджета за 2026 г. Сред тях са авансово изтегленият корпоративен данък от банките в размер на 363 млн. евро, както и разпределеният междинен дивидент от държавните дружества, внесен през 2025 г. на база 100% от текущата им печалба. По думите му така 566,7 млн. евро няма да постъпят като приход в бюджета за 2026 г., защото вече са били авансово преведени.

Една от ключовите мерки, които се предлагат, е прекратяване на автоматичното увеличение на заплатите на премиера, министрите, заместник-министрите, началниците на кабинети, регулаторните органи, силовите структури, съдебната система и висшите училища. Донев заяви още, че ще бъде предложено и народните представители да се откажат от автоматичното обвързване на своите заплати със средната работна заплата в обществения сектор.

Финансовият министър обяви и таван на възнагражденията в бюджетния сектор. Според предложението никой зает в него няма да може да получава основна заплата, по-висока от тази на президента на България. Същото ограничение ще важи и за членовете на съветите на директорите, ръководните органи и други структури в публичните предприятия.

Сред планираните мерки е и намаляване с 10% на разходите за заплати и свързаните с тях осигуровки по бюджетите от 1 септември тази година. Донев подчерта, че това няма да означава намаляване на индивидуалните заплати на служителите, а ще бъде постигнато чрез преглед на структурите и оптимизация на числеността на администрацията.

Предвижда се още увеличение на максималния осигурителен доход от 1 август 2026 г. със 189 евро, така че той да достигне 2300 евро. Минималните осигурителни прагове също ще бъдат увеличени с 5% от 1 август 2026 г.

Донев заяви, че капиталовите инвестиции ще бъдат приоритизирани по важност, а неприоритетните проекти временно ще бъдат замразени. По думите му ще бъдат ограничени излишните разходи, ще бъде засилен контролът, а държавата ще бъде безкомпромисна към контрабандата, укриването на данъци и осигуровки и злоупотребата с публични средства.

Финансовият министър определи новия подход като край на „бюджетите на кръпки“ и заяви, че това е бюджет, който казва „стоп на държавните хранилки“. По думите му бюджетът ще се прави „перо по перо“, а първите и най-видими канали за изтичане на обществен ресурс ще бъдат затворени.

След представянето на мерките последваха и първите реакции от социалните партньори. Работодателите подкрепиха предложенията, докато синдикатите вече обмислят протестни действия.