Бюджетният дефицит скочи до рекордните 1.75 млрд. евро

Бюджетният дефицит в България е достигнал рекордните 1.75 млрд. евро към края на април 2026 г., показват данни на Министерство на финансите. Това се равнява на около 1.4% от прогнозирания брутен вътрешен продукт за годината и е най-високата стойност като абсолютна сума за последните десетилетия.

За сравнение, към същия период на 2025 г. дефицитът е бил около 1 млрд. евро (0.8% от БВП), което показва значително влошаване на бюджетната позиция, пише Mediapool.

В момента държавните финанси се управляват чрез т.нар. удължителен бюджет, тъй като редовен не е приет. Това ограничава възможностите за контрол върху разходите и планирането на фиска.

Въпреки предварителните прогнози на служебния финансов министър Георги Клисурски, че дефицитът за април ще бъде нулев, реално през месеца е натрупан допълнителен недостиг от около 0.22 млрд. евро. Все пак се отчита известно забавяне на темпа на натрупване спрямо предходните месеци.

Министър Клисурски вече предупреди, че бюджетът функционира „на автопилот“ и призова бъдещото редовно правителство да предприеме мерки за ограничаване на разходите. По думите му натрупаните проблеми в публичните финанси не могат да бъдат решени бързо и изискват системни действия.

Общите приходи към края на април се очаква да достигнат 14.1 млрд. евро – с 1.5 млрд. евро повече спрямо същия период на 2025 г. Основният принос идва от увеличените данъчни постъпления и по-високите средства от помощи и дарения. Неданъчните приходи обаче са по-ниски, основно заради промяна в срока за превеждане на вноската на БНБ към бюджета.

От друга страна, разходите нарастват още по-бързо – до 15.8 млрд. евро, което е с 2.3 млрд. евро повече спрямо година по-рано. Увеличението се дължи основно на по-високи разходи за пенсии, бюджетни заплати и капиталови инвестиции.

Ръстът при пенсиите е свързан с индексацията им от юли 2025 г., докато увеличението на заплатите идва както от повишаването на минималната работна заплата от началото на 2026 г., така и от 5% ръст на възнагражденията в публичния сектор.

Капиталовите разходи също бележат значително увеличение, основно заради изпълнението на проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Данните очертават нарастващ дисбаланс между приходи и разходи и поставят въпроса за необходимостта от бързи и ефективни мерки за стабилизиране на публичните финанси.