Близо 2 месеца по-късно пострадалите от наводненията в Монтанско не са получили обещаните обезщетения, някои няма и да получат (видео)

Наводненията от 26 април, които потопиха селата Лехчево и Кобиляк в община Бойчиновци, бяха опустошителни – десетки евакуирани, наводнени домове, унищожени вещи и мостове. Но за мнозина в бедата истинската катастрофа започна едва след оттеглянето на водата – когато разбраха, че държавата няма да им помогне, защото нямат нотариални актове за домовете си, разказва NOVA.

"Данъци плащаме всяка година. На какво основание тогава, ако не признават къщата ни?", пита Лазарина Цветкова – една от пострадалите, чието семейство беше евакуирано с лодка, но остана без шанс за възстановителна помощ от държавата.

Законът срещу реалността

Причината за отказа от страна на междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане е формална: липсва официален документ за собственост. Но за мнозина това е административна безизходица. Те живеят в наследствени имоти или в къщи, които са строени преди десетилетия, без изрядни документи. И въпреки че редовно плащат данъци върху имотите си, в очите на държавата те не съществуват юридически.

"Те, ако искат да помагат, ще го направят", казва с горчивина Лазарина – изречение, което отразява усещането за безсилие и недоверие към институциите.

Хора, спасени от водата, но не и от системата

Показателен е и случаят на мъж с ироничното име Спасен, чийто дом, електроуреди, инструменти и кола са били унищожени от наводнението. Получил е еднократна социална помощ от 1900 лв., която, по негови думи, не е стигнала "за почти нищо".

От 40 подадени заявления за помощ в двете села, само 22 са одобрени, а основната причина за отказите е липсата на документи или на наводнено имущество по преценка на проверяващите. Междувременно хората остават без покрив, но и без надежда.

Бедствието е природно. Бездействието – политическо.

Бедствията не правят разлика по това дали си с нотариален акт или не. Държавата обаче прави. Проблемът с неузаконените домове не е нов, но всяка криза – било то наводнение или земетресение – го прави видим и болезнен.

Изискването за нотариален акт е разбираемо от гледна точка на правна сигурност и контрол. Но когато става въпрос за основни хуманитарни нужди, формализмът не трябва да надделява над човечността. Съществуват начини за временно удостоверяване на собственост чрез общински регистри, данъчни документи или свидетелски показания. Нужни са политическа воля и ясни извънредни процедури, които да влизат в сила при бедствия.

Какво трябва да се направи?

• Да се ревизира правилникът за отпускане на помощи в случай на природни бедствия – с възможност за гъвкави доказателства за собственост.

• Да се създаде програма за узаконяване на къщи в малки населени места, съпроводена с юридическа помощ за нуждаещите се.

• Да се инвестира не само в инфраструктура, но и в превенция и правна сигурност, особено в уязвими райони.

Защото когато държавата отказва помощ на хора, които са преживели бедствие, не природата, а институциите ги оставят на потъване.