Семейството на Брус Уилис е взело едно от най-трудните решения в живота си – актьорът да бъде преместен в отделна къща под денонощно наблюдение на медицински сестри. Съпругата му Ема Хеминг Уилис споделя, че този ход е помогнал не само на него, но и на цялото семейство да се справи по-добре с тежката реалност на фронтотемпоралната деменция, с която звездата се бори, пише NOVA.
В откровено интервю в подкаста „Разговори с Кам“ на Камерън Оукс Роджърс, излъчено на 28 януари, 47-годишната Ема признава, че решението не е било взето леко. Напротив – то е било продиктувано от желанието да защити двете им дъщери – 15-годишната Мейбъл Рей и 11-годишната Евелин Пен.
„Това беше едно от най-трудните решения. Не дойде лесно“, споделя Ема и допълва, че семейството е било изправено пред избори, при които няма правилно или грешно – има само това, което е най-безопасно и най-добро за любимия човек.
По думите ѝ Брус никога не би искал болестта му да помрачи детството на дъщерите им. В определен период те дори са спрели да канят приятелки у дома, да имат преспивания или срещи за игра, за да се съобразят със състоянието му. „Това беше изключително тежко време“, признава тя.
Новият дом, който семейството нарича „втория си дом“, е напълно адаптиран към нуждите на Брус и осигурява медицинска грижа 24 часа в денонощието. В същото време основният дом на семейството е станал по-спокойно и защитено място за децата. „Това проработи много добре за нас“, казва Ема и подчертава, че както Брус, така и децата се развиват възможно най-добре в рамките на ситуацията.
Съпругата на Брус Уилис сподели подробности за състоянието му (видео)
През 2023 г. семейството публично съобщи, че актьорът е диагностициран с фронтотемпорална деменция – прогресивно невродегенеративно заболяване, което води до атрофия на челните и слепоочните дялове на мозъка. Заболяването причинява нарушения в говора, промени в поведението и личността, както и загуба на двигателни умения, проблеми с ходенето, преглъщането и мускулни спазми. Това е и най-честата форма на деменция при хора под 60-годишна възраст.
Ема споделя, че въпреки всичко Брус остава „много присъстващ в тялото си“ и че семейството е вървяло заедно с него през всяка фаза на заболяването, като се е адаптирало към промените.
Решението да говори публично за настаняването му в отделен дом е било съзнателно. Ема иска да даде глас на всички хора, които се грижат за близки с деменция и са били подложени на критики и осъждане за подобни решения. „Исках някой друг да се почувства видян и признат“, казва тя и допълва, че ако не си на първа линия всеки ден, по 24 часа, нямаш право да съдиш чуждите избори.
„Това е нашата реалност и за нас това работи“, заключава Ема. „Хората, които се грижат за близките си, имат нужда от подкрепа, а не от критика.“
Историята на Брус Уилис и семейството му показва колко самотна и тежка може да бъде грижата за човек с деменция – и колко лесно обществото съди решения, за които няма представа каква болка и отговорност стоят зад тях.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!