Европейската комисия започна наказателни процедури срещу България заради неспазени срокове за въвеждане на европейското законодателство. Нарушенията обхващат пет основни области – борбата с прането на пари, контрола върху нови наркотични вещества, правата на потребителите, промишленото замърсяване и енергетиката.
Страната ни далеч не е единствената, срещу която Брюксел предприема подобни действия. В различните процедури са включени множество държави членки, които също не са изпълнили навреме задълженията си.
Комисията изпраща официални уведомителни писма, с които дава на засегнатите държави два месеца да отговорят и да предприемат необходимите законодателни промени.
Ако представените обяснения и мерки не бъдат счетени за задоволителни, Европейската комисия може да премине към следващия етап от процедурите, пише БНТ.
Една от процедурите срещу страната ни е свързана с непълното въвеждане на европейските изисквания за борба с изпирането на пари.
България е сред общо 18 държави, които не са изпълнили задълженията си в определения срок – 10 юли 2026 г.
Новите правила предвиждат компетентните институции да разполагат с достъп до регистрите на действителните собственици на дружества. Целта е да се осигури по-голяма прозрачност относно хората, които реално притежават или контролират определени компании.
Според Европейската комисия точната и актуална информация за собствеността е от съществено значение за предотвратяването на финансови престъпления.
Тя позволява на разследващите органи да проследяват по-ефективно съмнителни финансови операции и да установяват действителните лица зад сложни корпоративни структури.
От Брюксел подчертават, че прозрачността е важна и за доверието на инвеститорите и обществото във финансовата система.
Втората процедура е свързана с актуализирането на националното законодателство за наркотичните вещества.
България и още седем държави не са изпълнили навреме задължението си да въведат европейските промени, чийто краен срок беше 12 юли.
Новите разпоредби включват три психоактивни вещества – 2-MMC, NEP и 4-BMC – в европейското определение за наркотични вещества.
Така те трябва да попаднат в обхвата на правилата за престъпленията и наказанията, свързани с незаконния трафик на наркотици.
Целта е държавите членки да прилагат сходни мерки за контрол и да подобрят сътрудничеството между своите полицейски и съдебни органи.
Една от промените, които засягат пряко гражданите, е свързана с правото на ремонт на закупени стоки дори след изтичането на законовата гаранция.
Европейската комисия започва процедури срещу България и още 17 държави, които не са съобщили навреме за пълното въвеждане на новите правила.
Срокът за това изтече на 31 юли.
Европейското законодателство предвижда потребителите да могат да поискат поправка на определени продукти, включително смартфони, перални машини и хладилници, дори след изтичането на законовата гаранция.
Производителите трябва да предлагат подобна услуга на разумна цена и в разумен срок.
Целта е потребителите да разполагат с повече възможности да ремонтират повредените си устройства, вместо да бъдат принудени да закупуват нови.
Така се очаква да бъдат ограничени количествата електронни отпадъци и неблагоприятното въздействие върху околната среда.
Срещу България е започната и отделна процедура заради невъвеждането на допълнителни правила, които разширяват обхвата на правото на ремонт до определени отоплителни уреди.
Всички държави от ЕС са обект на процедура заради промишленото замърсяване
Европейската комисия предприема действия и срещу всички 27 държави членки заради непълното въвеждане на актуализираните европейски изисквания за ограничаване на промишленото замърсяване.
Крайният срок за приемането на необходимите законодателни промени беше 1 юли 2026 г.
Новите правила са насочени към намаляване на вредните емисии от промишлени инсталации и ограничаване на използването на опасни химични вещества.
Те въвеждат и допълнителни права за гражданите, сред които възможността да търсят обезщетение за вреди върху здравето, причинени от незаконно замърсяване.
Целта е да се подобри защитата на човешкото здраве и околната среда, като същевременно се засили отговорността на предприятията за спазване на екологичните изисквания.
Последната област, в която Европейската комисия е установила забавяне, е енергетиката.
България е сред държавите, които не са въвели в срок европейските правила за пазара на водород и декарбонизирани газове.
Държавите членки трябваше да изпълнят задълженията си до 5 август 2026 г. Според Европейската комисия единствено Италия е съобщила навреме за пълното въвеждане на новите изисквания.
Законодателните промени актуализират европейската регулаторна рамка за природния газ и създават правила за изграждането и функционирането на специализирана водородна инфраструктура.
Те са предназначени да улеснят използването на възобновяеми и нисковъглеродни газове, включително водород, като същевременно осигурят сигурност на доставките и достъпни енергийни цени.
България разполага с два месеца, за да отговори на Европейската комисия и да предприеме необходимите действия за отстраняване на установените пропуски.
На този етап процедурите са в началната си фаза и не означават автоматично налагане на финансови санкции.
Ако страната ни не представи задоволителен отговор и не изпълни задълженията си, Европейската комисия може да изпрати мотивирано становище, с което официално да поиска съответните нарушения да бъдат отстранени.
При продължаващо неизпълнение случаите могат да достигнат до Съда на Европейския съюз, където при определени условия е възможно да бъдат наложени финансови санкции.
Предстои да стане ясно какви законодателни действия ще предприеме България, за да изпълни европейските изисквания и да предотврати преминаването на процедурите към следващ етап.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!