Масирани проверки на фирми за бързи кредити извършиха екипи на Националната агенция за приходите (НАП) и Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). На 18 ноември са инспектирани общо 14 обекта в София, Пловдив, Благоевград, Сандански, Дупница и Сливен.
При проверките служителите на Главна дирекция „Фискален контрол“ към НАП са установили общо 14 нарушения. Сред най-честите са липсата на касов апарат – такъв не е бил наличен в девет от проверените дружества. Инспекторите са открили и разминавания между паричните наличности в касите и сумите, отчетени чрез фискалните устройства.
Съгласно нормативните изисквания компаниите за бързи кредити са длъжни да отчитат с фискално устройство плащанията на лихви и погасените от клиентите просрочени задължения.
По време на инспекциите в един от обектите е бил отказан достъп и съдействие на проверяващите. Заради възпрепятстването на контролните действия е наложена забрана за достъп до помещението за срок от 48 часа. Мярката цели да предотврати евентуално укриване или унищожаване на счетоводни документи и друга информация.
От НАП съобщават, че предстои да поискат от съда удължаване на запечатването на обекта до 60 дни, за да бъдат съхранени доказателствата, пише БТА.
НАП затяга събирането на задълженията: фирми се оплакват от запори без предварително предупреждение
Друг интересен случай е установен при проверка на обект в София. Инспекторите разкрили схема, при която дейността е разпределена между три различни дружества – едното притежава капитала, второто отпуска кредитите, а третото се занимава със събирането на дълговете.
От трите компании са изискани документи, като предстоят допълнителни контролни действия. Проверяваните дружества трябва да предоставят и допълнителна информация, въз основа на която НАП ще установи дали има данни за съпричастност към укриване на приходи.
Проверките се провеждат на фона на предстоящи промени в законодателството, насочени към по-добра защита на потребителите на кредитни услуги.
През втората половина на септември Народното събрание прие на първо четене внесения от Министерския съвет Законопроект за потребителския кредит. Сред предвидените промени е ограничаване на годишния процент на разходите по кредита до пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в евро и чуждестранна валута.
Проектът предвижда още по-строги изисквания към информацията в договорите и рекламите, както и към професионалното поведение на кредиторите и кредитните посредници.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!