Проектът на държавния бюджет за 2026 г. беше приет на първо четене от Народното събрание след продължителни дебати и критики от страна на опозицията. Основният спорен момент в документа остава заложеният бюджетен дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше подкрепен на първо четене със 145 гласа „за“, 79 „против“ и един „въздържал се“. След прегласуване резултатът беше 143 гласа „за“ и 81 „против“. Преди това депутатите отхвърлиха вариант на бюджета, включващ проект на Висшия съдебен съвет.
По време на дебатите финансовият министър Гълъб Донев представи основните параметри на план-сметката, а в пленарната зала присъства и министър-председателят Румен Радев, пише NOVA.
Повече средства за здравеопазване: Бюджетът на НЗОК мина на първо четене
Според проекта бюджетният дефицит е 5,7% от БВП, като държавният дълг се очаква да надхвърли 30% от брутния вътрешен продукт до края на годината. Правителството прогнозира икономически растеж от 2,8% и средногодишна инфлация от 3,5%.
Финансовият министър заяви, че голяма част от дефицита е резултат от наследени ангажименти и отложени разходи. „Предварително поетите ангажименти и авансово акумулираните приходи правят дефицита в размер на над 4 млрд. евро, което представлява 3,4% от тези 5,7%. Ако не беше това тежко наследство, реалният дефицит би бил около 2,3%“, заяви Донев.
Той обвини предишните управления, че са прикривали реалното състояние на публичните финанси. „Преди ние да заговорим открито за свръхдефицита, една част от вас удобно мълчеше за скрития дефицит. През 2025 г. се наблюдава задълбочаване на дисбаланса и пренасяне на финансовата тежест към следващите години“, каза министърът.
По думите му неплатените или отложени за фактуриране проекти на министерства и общини възлизат на около 2,2 млрд. евро и са част от причините за настоящото състояние на бюджета.
Донев определи проектобюджета като „смел, но не и безразсъден“. „Това е бюджет, който представя състоянието на публичните финанси такова, каквото е, без трикове и фокуси. Той е първата важна стъпка към стабилност, предвидимост и бюджетен баланс“, подчерта финансовият министър.
След приемането на бюджета на първо четене започва срокът, в който народните представители могат да правят предложения между първо и второ четене.
Сред предвидените мерки са увеличение на максималния осигурителен доход до 2300 евро, повишаване на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии, 30-процентно увеличение на цените на винетките, по-висок акциз върху цигарите и минимална работна заплата в размер на 620 евро.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!