Парламентът прие на второ четене бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. Финансовата рамка предвижда общо 15,265 млрд. евро приходи и трансфери, като 6,745 млрд. евро ще бъдат осигурени от централния бюджет за покриване на недостига в системата.
Най-голямото перо отново са пенсиите. За изплащането на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13,503 млрд. евро – с 1,179 млрд. евро повече спрямо 2025 г.
Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще бъде 347,51 евро за периода от 1 юли до 31 декември. Пенсиите са осъвременени със 7,8% по т.нар. швейцарско правило, пише БТА.
Максималният размер на една или повече пенсии остава непроменен – 1738,40 евро месечно. За хората, които се пенсионират през 2026 г., отпада и т.нар. ковид добавка в размер на 30,68 евро, равняваща се на досегашните 60 лева.
Променят се и условията за пенсиониране. Жените, работещи при условията на трета категория труд, ще могат да се пенсионират при навършени 62 години и 6 месеца и придобит осигурителен стаж от 36 години и 10 месеца. За мъжете необходимата възраст е 64 години и 9 месеца, а изискваният стаж – 39 години и 10 месеца.
От 1 август минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава на 620,20 евро – колкото е определената минимална работна заплата за 2026 г. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица също се повишава и достига 2300 евро.
Предвидено е увеличение и на минималните осигурителни доходи за определени икономически дейности.
Съществена промяна засяга държавните служители и работещите в съдебната система. От 1 август те ще започнат да плащат част от личните си осигурителни вноски, като съотношението между работодателя и служителя ще бъде 80 към 20. От 1 януари 2027 г. то трябва да стане 60 към 40.
Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст остава 398,81 евро. Същата сума ще продължи да се изплаща и при използване на отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата или осиновителя.
Мнозинството отхвърли предложенията на опозицията за увеличаване на обезщетението през втората година от майчинството, за по-високи обезщетения при безработица и за повишаване на тавана на пенсиите.
Не беше подкрепено и предложението на депутата Венко Сабрутев майките, които се върнат по-рано на работа, да получават пълния размер на обезщетението за майчинство.
Социалният министър Наталия Ефремова защити сегашния модел, при който работещата майка получава 50% от обезщетението. По думите ѝ плащането трябва да замества изгубен доход, а при връщане на работа жената вече получава трудово възнаграждение.
Ефремова заяви, че цялостен пакет от мерки може да бъде предложен на по-късен етап, когато има възможност реформите да бъдат разработени от самото начало, а не при приемането на бюджет в средата на годината.
Парламентът прие на второ четене и бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.
Рекорден бюджет за НЗОК, старо разпределение на средствата
Бюджетът на НЗОК достига рекордните 5,256 млрд. евро – с над 412 млн. евро, или 8,5%, повече спрямо предходната година. Здравноосигурителните приходи са разчетени на около 5,14 млрд. евро, от които над 3,1 млрд. евро трябва да постъпят от осигурителни вноски, а близо 2 млрд. евро – чрез държавни трансфери.
Основният спор обаче не е само колко пари ще има системата, а къде ще бъдат насочени. За болничната помощ са предвидени над 2,34 млрд. евро. За специализираната извънболнична помощ са заложени около 351 млн. евро, а за първичната извънболнична помощ – близо 346 млн. евро. Така болниците отново получават многократно повече средства от секторите, които би трябвало да откриват и лекуват заболяванията, преди пациентът да стигне до хоспитализация.
Здравната вноска се запазва на 8%. За повечето работещи тя продължава да се разпределя в съотношение 60 към 40 между работодател и служител, докато за държавните служители първоначално ще се прилага моделът 80 към 20.
Рекорден бюджет за здравеопазване. Звучи чудесно. Само че рекордните милиарди отново потеглят предимно към болниците, докато профилактиката, личните лекари и извънболничната помощ остават далеч назад.
С други думи – продължаваме да наливаме най-много пари, след като човекът вече се е разболял достатъчно сериозно, за да бъде приет в болница. Да предотвратим заболяването, да го открием навреме или да го лекуваме, преди да стигне до хоспитализация, очевидно продължава да бъде по-маловажно.
И при осигуряването реформата идва със задължителната бюджетна магия. Държавните служители вече ще плащат част от вноските си, но заплатите им ще бъдат компенсирани, за да не получават по-малко. Тоест парите формално ще минат от единия джоб в другия, а сметката отново ще остане за бюджета.
Видео: NOVA
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!