Миналата седмица 15-годишно момче загина след намушкване с нож от свои връстинк в столичен мол. Няколко дни по-късно друго дете отново с нож нападна ученик в столичното 94-o училище в квартал "Христо Ботев".
За децата в едно от софийските гета, намиращо се само на три километра от жълтите павета, носенето на нож е въпрос на оцеляване. Там твърдят, че познават момчето, задържано за това, че намушка свой връстник в мола.
„В мола стана некво ръгане с тоя Голди? Да, е тука живее. Аз го бих, нали заедно краднахме. Накара ни да краднеме - знаеш ли после как го бихме. Той краде дамски чанти - е такива работи. Караше ни и нас в „Илиенци“ да крадем едни колелета“, коментират младежи.
„С баща ми съм скаран. Бихме се. Той се раздели с майка ми. Аз и той се бихме. Щот се праи на тарикат. Фанах ножа и го набучих в крака. И избега. Само майка ми и братята ми са дома“, разказва Валентин.
Съдът решава дали 15-годишният, обвинен в убийство в софийски мол, остава в ареста
За децата носенето на нож е необходимост.
„Аз си носим с мене, защото вечерно време, ако се прибирам аз, ми скачат по четирима-петима души и е опасно в тебе да нямаш нищо“, разказва Валентин.
„Например вие сте двама - вървим, оттам изскачат 20 души и ти трябва да се защитиш“, посочва младежът.
„Аз съм в един ресторант. Мия чинии. За прехраната стигат“, говори майката.
„Ето как живеем“, показва тя. А малкото дете показва среден пръст.
Този дом и жителите в района се намират на 3 километра и 900 метра от жълтите павета на площад Народно събрание. Светла споделя защо момчетата не са на училище.
„Ходят в 106-о, ама спреха. Бият ги. Не искат да ходят. Големите от седми-осми клас ги бият и не искат да ходят. Аз кво да правя, като не искат да ходят, аз няма да си пускам децата да ми ги трепят“, разказва майката на момчетата.
Оказва се, че Валентин е на 16. Как минава деня на едно момче, което не ходи на училище, а се скита по улиците на София.
„Ще ходя да намеря 50 лева - да ги дам на хората. На едни хора трябва да ги дам“, казва той. Нещо като бърз кредит.
„Намираме месинг, жици, намираме акумулатори, други работи, горим месинг, отиваме и го връщаме. И взимаме пари“, разказва братът на Валентин.
Задачата на Вальо днес е да намери 50 лева, за да ги върне на лихвари в квартала. Ако не успее - лошо. Разказва, че ако не върне кредита го чака бой.
Излзиза от квартала, за да търси кабели. Планът му е да ги предаде за рециклиране и да получи някакви пари. Отива на сметището - на половин час от квартала.
„Не можеш да крадеш на поразия, онзи ден и кофата ми откраднаха. И е нещо страшно. Пет пъти съм пускала жалба в пето районно“, коментира Ваня Христова, управител на магазин.
Тя разказва, че на никой не му пука за момчетата от „Христо Ботев“. Израснали сами по улиците, те все повече тормозят хората наоколо.
„Пет пъти звъня на Пето районно. Отивам - нося им от камерите, снимки, как крадат - хващат ги. Специално за него не съм пускала жалба. Защото от него ми е писнало и най-редовно го гоня. Краде. Просто крадат безогледно. Намират ги, по снимки, образуват досъдебно производство – с три имена, данни, лична карта, признават си, че крадат, даже си признават за предишни кражби. Отива в прокуратурата и прокуратурата, без да чете, връща. Поради незивестен извършител досъдебното е прекратено“, казва Ваня Христова.
„Нямаме прокуратура, нямаме нищо. Просто това е най-нещастната държава, в която можем да живеем“, допълва тя.
„Седем пъти, включително във входа - вкъщи, където живеем, откраднаха на асансьора някакво доста скъпо устройство, домоуправителят го намери - на вторични суровини го беше върнал. По същия начин - ЕГН, лична карта, той си беше признал - този от вторични, после досъдебното производство е прекратено“, разказва магазинерката.
„Значи, не може 10 случая само ние да имаме. Всички хора имат по 10 случая, затова вече не се подават и жалби. Защото държавата не съществува. Прокуратурата липсва. Пращат се автоматични отговор, без да се четат“, допълва тя.
Полицията обичайно намира крадците, но след това нищо не следва, разказва Ваня.
"Неработещите институции, липсата на работеща съдената система, липсата на реакция на социалните, на училището, което всички тези деца просто не посещават, прави новите поколения в маргиналните квартали да са все по-изключени от обществото и все по-проблемни" - споделя дама, израснала в квартал "Христо Ботев", но пожелала да остане анонимна.
"Най-тъпото е, че аз съм родена в този шибан квартал. Знаете ли защо не искам да кажа нищо? Защото се срамувам от себе си, че станах расист на 50 години и ме е срам от себе си, защото аз съм учила с тези хора. А сега децата ми ги е страх да излязат", казва още тя. Според нея следващите поколения стават все по-зле.
„Краднал съм - да, признавам си. Снимайте, краднал съм. Признавам си го, ама съм спрел с тия кражби. Парите ходя да си ги изкарвам с честен труд“, коментира Валентин.
"Ако ме е видяла - да каже, но няма такова нещо. Изкарвам нож и направо дупча и магазинът и фалира", казва той.
Той твърди, че спрял да краде, но всички са подозрителни към него. Споделя, че това му тежи. Валентин днес трябва да намери 50 лева, за да ги върне на лихварите в квартала. Той е сам. Оцелява сам. И няма избор.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!