„Добродетели и религия“ мина на първо четене в Народното събрание (видео)

Всичко от Gospodari.com
Gospodari.com
08.10.2025 16:10
262
0

Със 169 гласа "за", 3 "против" и 28 "въздържал" се депутатите приеха на първо четене мащабните промени в Закона за предучилищното и училищното образование, предложени от МОН.

Срокът за предложения до второ четене бе удължен на 28 дни, защото, както се видя, предложения за корекции ще има от всички партии. Другите два законопроекта - на ПП и ДБ - не бяха приети. 

Омбудсманът предложи религията да е свободноизбираем предмет

С промените се въвежда нов учебен предмет „Добродетели и религия“, езикова подкрепа за деца, които не владеят в достатъчна степен български език, ежегодна, а не на четири години, атестация на учителите и нова професионална квалификация „ранно учене и грижа“, която да обхваща периода от 0 до 7 години.

Отхвърлени бяха другите два законопроекта на Елисавета Белобрадова от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и на Николай Денков (ПП-ДБ). Срокът за предложения между първо и второ четене да бъде максималният от 28 дни, решиха още депутатите.

Дебатите по трите законопроекта за изменение на ЗПУО продължиха около пет часа. Акцент в дискусията беше предложената ежегодна атестация на учителите и новият учебен предмет "Добродетели и религия".

Новият предмет от задължителните учебни часове е насочен към формиране на устойчива нравствена култура, морална преценка и разбиране на различни гледни точки, посочва в мотивите си Министерският съвет (МС). Предлага се да се изучава по избор като „Религия – православие“, „Религия – ислям“, или „Добродетели/етика“, като по този учебен предмет няма да се пишат оценки.

Учители са тези, които ще преподават предметите, няма нито едно дете да бъде карано да учи религия против волята му, основната програма ще бъде по добродетели, обясни министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при представянето на промените.

В законопроекта на МС са разписани нови два вида езикова подкрепа – интеграционно обучение в индивидуална форма на обучение за ученици от I до VII клас, което позволява първоначално ускорено усвояване на българския език и постепенното им интегриране в паралелка с ученици от същия клас, както и подготвителен езиков клас в дневна, индивидуална, вечерна или дистанционна форма на обучение за учениците, които въобще не владеят български език.

Предвидена е промяна в статута на математическите и природо-математическите гимназии в специализирани училища, с прием след четвърти и след седми клас. Предлага се математическите и природоматематическите гимназии да приемат ученици в V клас и да им предоставят специализирана подготовка до завършване на средно образование, без да е нужно учениците да кандидатстват отново в същите училища. Приетите след IV клас ученици по свое желание въз основа на резултатите от националното външно оценяване след VII клас може да кандидатстват за прием в други училища, като освободените от тях места се попълват с други ученици. В същото време математическите и природоматематическите гимназии ще могат да осъществяват държавен план-прием и на изцяло нови паралелки с ученици след VII клас.   

Предвижда се осигуряване на транспорт на деца в задължителна предучилищна възраст и за учениците от първи до 12. клас със специални образователни потребности, които пътуват ежедневно за обучение в друго населено място. 

Очаквано най-сериозни дебати предизвика темата за религията.

"Многократно се използваха фалшиви аргументи. Няма научни доказателства, че този предмет подпомага възпитанието на децата. Тогава нека въведем "Добродетели и ценности", както предложихме ние. Религията има място, но то е регламентирано в момента чрез доброволното й изучаване. Освен това обществото е разделено, показа го и Общественият съвет към комисията по демография, казва го и Омбудсманът", заяви акад. Николай Денков. "Има опасност от дискриминация на определени вероизповеданията. У нас има и протестанти, и други, които са под 10% от населението. Как ще се гарантират техните права?", попита и Явор Божанков от ПП-ДБ.

"Дебат между крайности пречи да се намери доброто решение. В началото имаше остри становища на либерални организации - говореше се, че този предмет ще се учи задължително, че ще отмени светския характер на училището, че в училищата ще влизат свещенослужители. Опровергахме всичко това и обяснихме, че само разширяваме достъпа. Дори след като уточнихме неясните въпроси, продължи атаката срещу разширяването на достъпа до религия, което ме съмнява, че целта не е да се намери решение, а да не се разширява достъпът", заяви министър Вълчев. По думите му според либералните организации може и да няма научни доказателства, че този предмет помага за възпитанието, но според БАН такива доказателства има.

Видео: Bulgaria ON AIR

Коментирай

За да коментираш, трябва да влезеш
в профила си или да се регистрираш!

Вход / Регистрация

Трябва да влезеш в профила си, за да използваш тази функционалност.