МОН предлага единна методика за проследяване развитието на децата

Министерството на образованието и науката предлага въвеждането на единен национален инструментариум за проследяване на развитието на децата в предучилищното образование. Идеята е всички педагогически специалисти да работят по еднаква методика и критерии, а развитието на всяко дете да може да бъде проследявано още от постъпването му в детската градина.

Промяната е заложена в проект за изменение на Наредбата за предучилищното образование, публикуван за обществено обсъждане. В момента всяка образователна институция сама определя подходите и инструментите за проследяване на детското развитие. Според МОН това води до различни практики в отделните детски градини и училища и затруднява прилагането на единни критерии за развитието и училищната готовност на децата.

С предложените промени всички институции ще използват една и съща методика, а електронна среда на МОН ще подпомага прилагането ѝ и проследяването на напредъка на всяко дете във времето.

Синдикатите поискаха учениците да почиват по-дълго за Коледа

Сред основните акценти е ранното установяване на езикови дефицити още в детската градина, пише NOVA. При установяване на затруднения учителите ще могат да приложат методология за допълнително обучение по български език и да осигурят обща подкрепа, когато причината е свързана с невладеене на езика.

Така се предвижда да бъде създаден последователен модел, при който още в предучилищна възраст ще се установява нивото на владеене на български език, ще се осигурява необходимата подкрепа и ще се проследява ефектът от нея.

Предложеният инструментариум е разработен по Националната програма „Хубаво е в детската градина“ на МОН. Той е предназначен за проследяване на развитието на детето при постъпването му в детска градина чрез наблюдение в естествена среда и кратки задачи.

Акцентът няма да бъде върху еднократното представяне на детето, а върху обичайното му поведение. Целта е учителят да получи обективна първоначална информация за развитието и да може да подпомогне адаптацията на детето към новата среда.

Инструментариумът ще дава информация и за училищната готовност преди постъпването в първи клас. Така ще могат да бъдат откроени както силните страни на детето, така и областите, в които то среща затруднения.

При започване на училище учителите ще разполагат с по-пълна информация за индивидуалните потребности на ученика и ще могат да планират работата си съобразно тях.

Методиката ще може да се прилага и при деца, които не са посещавали детска градина в България или идват от друга държава.

Специално внимание е предвидено и за проследяването на развитието на 3-годишните. Допълнителни възможности за ранно установяване на затруднения при тях се предлагат и с промени в Наредбата за приобщаващото образование.

От МОН подчертават, че инструментариумът няма да служи за оценяване на децата и няма диагностичен характер. Той ще подпомага учителите при планирането на педагогическата работа и прилагането на индивидуален подход.

Проследяването ще обхваща шест основни области – двигателни умения, фина моторика, практически умения, когнитивно, езиково и социално-емоционално развитие.

При установяване на затруднения инструментариумът ще помага да се прецени необходимостта от допълнителна подкрепа, а родителите ще получават по-пълна информация за развитието на детето.

Методиката е разработена така, че да може да се използва в ежедневната работа на учителите, без да е необходима специализирана психологическа подготовка.

Инструментите вече са апробирани в над 470 детски градини в страната с повече от 4000 деца от първа и четвърта възрастова група. За прилагането им са обучени близо 500 педагогически специалисти.

С проекта за промени МОН предлага и по-ясни правила за организацията на дневния режим в детските градини. В действащите правила е предвидено време и условия за почивка, но не и задължителен следобеден сън.

С предложените редакции това ще бъде уточнено, за да се избегнат различни тълкувания и почивката да може да бъде организирана според потребностите на децата. Предлага се също въвеждането на минимално образователно изискване за заемане на длъжността „помощник-възпитател“ – завършено най-малко средно образование.